21 февр. 2006 г., 15:19

Пътят на русалката

120 0 4
Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване,
вързана незнайно как,
аз се качвах без сбогуване-
салът ми да види бряг.
Ти едва ли ще познаеш
моите стъпки по брега.
Утре друга ще познаеш-
отработена игра..
Островът бе твоя замък,
а русалките-целта..
Прохождане в любовен пламък,
първи стъпки със крака...
Хоризонта е далече,
лодката-несигурност, но знам
русалките не са човеци
и няма път натам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии