Отхвърлена от всички се навеждам
да събера частиците от себе си.
Събирам разпиляна много нежност,
а всъщност колко съм отнесла?
Не трябва да съм винаги добра, повтарям си ...
Душата ми искаш да купиш, така ли?
Защо ти е моята грешна душа?
Дори да е твоя, да знаеш, едва ли
в живота си ,този, ще спра да греша.
Душата ми грешна е, няма съмнение. ...
с много любов за дъщеря ми
Сама съм тази вечер, а не бива!
Нали е толкова специален ден?!
Едно момиченце от тебе си отива...
Така си заприличала на мен! ...
Вървя с високо вдигната глава
и погледът ми бяга над дворовете.
Изобщо и не мисля за това -
какво говорят зад гърба ми хората.
Каквото и да е - са само думи - ...
Денят угасва тихо и полека
и сгушват се дърветата в тъма.
Вървя едва по опустялата пътека ...
Понякога така тежи да си сама.
Надбягват се в главата мрачни мисли, ...
Тази нощ как не исках да съмне.
Тази нощ се опивах от тъмното.
Тази нощ исках бури и тътени.
Тази нощ... с колко обич отвърна ми.
Тази нощ и луната ревнуваше. ...
По стъпките познавам, че си ти.
Гласът ти тича нейде край косата ми.
Смехът ти в моя смях се укроти
и се закиска в шепите сподавено.
Безшумно приближаваш до вратата, ...
Отнякъде внезапно появи се -
без глас, без думи, без лице...
И как безмълвно ме ориса,
че кътче свое имаш в моето сърце.
А мислех, че в живота поотминал ...
Дори и на крилете на живота
ще скочим нявга в бездната дълбока
на тази, дето все ни дебне -
да паднем в лапите и - за последно.
А този миг дорде настъпи ...
на сестра ми
Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени. ...
По пътя към звездите тръгнах
с надежда там да те намеря.
Планети и съзвездия обърнах,
и Юпитер погледнах, и Венера.
По Млечен път пързалях се, да търся ...
Не искам пощальонът да ми носи
писма от тебе, с нарисувани целувки.
Аз искам до леглото ми да идваш боса,
в ръцете стиснала измокрени обувки.
Не искам с виртуални бели рози ...
Косите ми ухаят на мускус,
омайват и привличат на момента,
прилъгват те с лъжлив привкус
на сладост, страст и дива мента.
Очите ми блестят като зора ...
Студено е.
От хладната пресметливост на чувствата ти,
несигурни постъпки, думи, жестове,
от хилядите мигове пропуснати,
докосвания нежни, но пресметнати. ...
Целувките ти ме смутиха неочаквано,
отпуснах тялото си отмаляло,
отнесох се далече в необятното
и времето за мене беше спряло.
Съвсем невинно се поддадох ...
