Разплакана река
Поточе бях.
Неопитно,
нетърпеливо,
чисто,
препусках през дъбравите
без страх,
с наивност и със детско любопитство
целувах незабравките през смях.
И ручей станах -
бърз,
самоуверен,
горд и
вибрирах край пречупените клони.
Дори и не успях да ги намокря,
останал глух за тихите им стонове.
Река съм днес
и как да отрека -
потоци, ручеи във себе си погълнала,
каквото взела съм,
все двойно съм го върнала.
Една утихнала, разплакана река.
Неопитно,
нетърпеливо,
чисто,
препусках през дъбравите
без страх,
с наивност и със детско любопитство
целувах незабравките през смях.
И ручей станах -
бърз,
самоуверен,
горд и
вибрирах край пречупените клони.
Дори и не успях да ги намокря,
останал глух за тихите им стонове.
Река съм днес
и как да отрека -
потоци, ручеи във себе си погълнала,
каквото взела съм,
все двойно съм го върнала.
Една утихнала, разплакана река.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Все права защищены
