Lss (Любка Славова) - Произведения

Женски сезони 🇧🇬

Женски сезони
Май е месецът на розите. Не че цъфтят само през май, но това е останало в паметта ми от детството – как баба ми казва, че съм родена през най-хубавия месец, месецът на розите. Точно по обяд. Може затова да обичам жегите… Хмм… Защо ли не обичам рози?... Обаче бе пролет. Зелено. Ярко. Ух ...

Lss

Эссе

2006-07-10T23:10:48+03:00 158 8

Старият музикант 🇧🇬

СТАРИЯТ МУЗИКАНТ На ъгъла на нов и шумен булевард и улицата – калдъръмена и тясна, стои изправен гордо музикантът стар, с цигулка свири той във утринта прекрасна. Забързано и хладно хората минават, един монета хвърля леко, друг пък – две. Но не се спират тука те и не остават да чуят музиката на едно ...

Lss

Поэзия

2005-11-08T20:26:46+02:00 118 12

Сън в черно 🇧🇬

СЪН В ЧЕРНО Сънувах сън – под цъфнали липи аз стисках уморените клепачи. А слънцето листата прогори – опита се липата да разплаче. Изгарящите слънчеви лъчи зелената земя изпепелиха. Липата тъжно сухи клони сви. И ето, че роди се черен вихър. А вихърът препусна в пепелта и слънцето закри със облак тъ ...

Lss

Поэзия

2005-11-04T01:15:54+02:00 94 2

Сезони 🇧🇬

СЕЗОНИ Уханна пролетна среща... Срещнах те под цъфнали череши, тревите шушнеха с омаен глас. Бе буйна пролет и кръвта кипеше, събуждаше копнения във нас. Топла лятна усмивка... Магия жарка лятото донесе – загадъчна усмивка, протегнати ръце... Аз жертвата езическа принесох – във твойте длани сложих м ...

Lss

Поэзия

2005-10-31T10:51:50+02:00 121 14

Изневяра 🇧🇬

ИЗНЕВЯРА Разпилени мисли – есенни листа, валят сред белоснежна тишина. Заспали чувства, звън от камертон, потърсили във времето подслон. Започнат стих и недопята песен, тетрадка, цялата покрита с плесен, мечти, заровени под слой от прах, очаквания, претърпели крах, звезди, сега безмилостно далечни, ...

Lss

Поэзия

2005-10-30T20:20:51+02:00 132 2

Понякога 🇧🇬

Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието, ние забравяме нашите цели. Понякога, очукани от ударите на живота, се носим безропотно по течението на времето. Понякога, заслепени от гняв и гордост, изричаме незаслужено тежки думи. Понякога, изпълнени с огромно безразличие, отминаваме спокойно чуждат ...

Lss

Поэзия

2005-10-30T08:47:36+02:00 134 4

Морето и корабът 🇧🇬

Случаен лъч сред тъмни облаци. Разпенващ се от вятъра прибой. Пронизващ вик на буревестник. А корабът се люшка в очакване на бурята... Скалите – ръждясала от водораслите верига – подготвят се за сблъсъка. Вълните – синя бездна, увенчана с пяна – надбягват се със времето. И корабът – с платна като кр ...

Lss

Поэзия

2005-10-30T08:46:18+02:00 104 2

Горска самодива 🇧🇬

Разхождаш се по горската пътека, а всъщност по снагата ми вървиш. Почиваш си върху тревата мека, глава положил върху моите гърди. Навеждаш се над струите кристални от устните ми изворни да пиеш. Лъч, отразен от капчици овални, е поглед мой. Защо очи ти криеш? С ръка повдигаш клоните зелени – даряваш ...

Lss

Поэзия

2005-10-30T08:39:50+02:00 88 6