mili_bg
78 результатов
Гордост моя 🇧🇬
ГОРДОСТ МОЯ Къде замръкна гордост изтъняла, къде те свари късният ти час, ти женските ми грешки оправдала, безименните подлости на глас!? Ранима съм без острата защита и няма начин как да изтърпя, закръглено-набъбнала обида, без твойта артистична свобода. И честно ли е тъй да ме разлюбиш, насред жив ...
153
16
ЕДНА ИСТОРИЯ 🇧🇬
ЕДНА ИСТОРИЯ Флиртува облакът със планина, тя беше във зелената си младост, ръката му светкавица-стрела, опипваше тревожната й радост. Боляха я дъждовните игли, стенания гърмежни я раздраха и водната му струя оплоди, скалите й, смълчани във уплаха. От тяхната пролука избуя, на храста резедавата осан ...
133
24
ЕДНА ЖЕНА 🇧🇬
ЕДНА ЖЕНА на А Жена , догаряща в любов- виновна и неоправдана, лишена от финален послеслов е книгата гравирана с измама. Най- тънък път от вафлена кора със мнима сладост беше я подлъгал, довеждайки до няма пустота, душата й ,неистово наръгал. Огнището, полепва пепелта от тайните, разлюбени постели, ...
160
26
ЩЕДРОСТТА 🇧🇬
Едва ли има човек, който е останал равнодушен пред една картина от миналото. Жената с двете лепти(стотинки). Знаете ли, коя е тя? Запознайте се. Бавно и колебливо се приближаваше в храма, сякаш не искаше никой да я забележи. Притиснена, развълнувана, със силно биещо сърце, тя здраво стискаше нещо в ...
188
6
СЛОВАТА МИ 🇧🇬
СЛОВАТА МИ Словата ми в мастилото попиват, предавайки сълзите на стиха, а чувствата в стакато дирижират, емоции течащи от мига. Във храста на потайни размишления преплитат клони истини сами, полюшвайки прелюдни притеснения за плакъма във твоите очи. И няма как в заблуда да изпадна. Поглеждам през се ...
141
28
ЕЖЕДНЕВИЕ 🇧🇬
ЕЖЕДНЕВИЕ Чаша кафе и два пъти захар, и все по-добре си в тоя спектакъл. Цигари димящи в дела изгорели, крачки растящи към крайни предели. Караш на пета ден подир друг, не чакаш късмета да дойде от юг. Блъскаш ,разбиваш с юмруци стена, а после си зидаш една по една. Затвор съгради си, а ти арестант ...
118
16
ЛЕТЕН ДЪЖД 🇧🇬
ЛЕТЕН ДЪЖД Над село тътен се разгърна, очаква зажаднялата земя. Горката, в мъченица се превърна, на нея чакат хиляди гърла. И капки първи чернозем попива, разтварят се повяхнали листа. Нивята, летен дъжд полива, тъй щедра е безценната вода. Старица със забрадка избеляла, отронва си последната сълза. ...
144
18
