Човек може да живее само с онова, което би го накарало да умре
Дали преходните неща не са всъщност вечни? Преходни като едно цвете.Не, не са. То не е вечно.Освен ако...Освен ако това цвете не е единствено в целия свят, едно и неповторимо сред милиони други; освен ако ти си най-щастливият човек, точно защото цветето е твое; освен ако същото това преходно цвете не те кара да обичаш всички звезди, само заради знанието, че то е на една от тях. И когато овцата изяде цветето, всички звезди угасват и стават сълзи. Тогава то е по-вечно и от най-вечните неща. Най-непреходно и незабравимо, макар и само за теб. Защото го обичаш. Но обичаш ли нещо истински, то ти си опитомен и нито намордника на овцата, нито бронята на цветето не могат да те успокоят, когато знаеш значението на думата “ефимерно”. Откъде знам кога обичаш истински ли?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Какво по голямо доказателство за обич, от това да намериш същото място в пустинята, на което си бил преди година и след това да жертваш живота си, за да се върнеш обратно? Обратно при своето цвете, от което си избягал.
Малък мой принце, така ме е страх да не се превърна в боабаб когато говоря за чистотата и невинността на любовта ти. Но така бих искала да обичам като теб, да имам смелостта да живея само с това ,което обичам и да умра за тази любов!
Ако някоя от бодлите й се повреди, аз ще я пазя от тигрите; ако овцата избяга някъде право пред себе си, аз ще нарисувам друга; ако няма вода, с която да я полея, аз ще я напоя със сълзите си; ако няма параван, който да я пази от студа, аз ще застана срещу вятъра. Аз ще дам живота си , за да спася нейния.
Бих извървяла три пъти пустинята Сахара, за да намеря тази любов. Тя ще е красива,но невидима.Ще трябва да я търся с взора на сърцето си. Направя ли това, бих била готова за планетата на розата.
Пустинята също ще е красива, защото ще зная, че крие нещо, от което се нуждая. Кладенец например. И тъй както кладенецът е съществен, за да оцелея, така и пустинята ще стане такава, защото ще зная, че някъде там е това, което търся. Както Малкият принц, аз виждам живота като пустиня . Някъде из неговите дюни е скрит кладенецът на мечтите ми. В това е и неговият смисъл- да открия скритото, да видя невидимото.
Живея с мисълта за този мираж, обичам го,макар и още далеч от мен, и бих могла да умра за него, защото съм му посветила най-ценното- живота си. Предварително съм платила за привилегията да търся кладенеца. Заради това обичам живота, заради това бих го дала.
Ако човек успее да прогледне със сърцето си и да намери онова, за което би могъл да умре, той не би пожелал да живее с нищо друго. И както Малкият Принц опитомява лисицата и е опитомен от цветето, човек може да бъде щастлив само с един поглед към звездите или към нива с житни класове, защото там е оставил част от себе си.
Сам Екзюпери е казал, че преди да се пише, трябва да се поживее. Аз поживях малко.
Та, нека да ви разкажа историята за “онова, което не може да се обясни с думи.Нека нарисувам една овца.” (П.Ватова). Овцата без намордник, която може да превърне звездите в сълзи и цветето с бронята, мисълта за което те кара да се усмихваш към небето, защото всяка звезда е малко звънче.
Засмей се, красиво е!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Асенова Все права защищены
