Докосване до болката
1 мин за четене
Да видиш в нищото надежда. Да я откриеш там, където я няма. Стремежът към нея е докосване до болката. Какво означава да подържаш надеждата жива, колко много струва това и заслужава ли си цената?! Как да стане, когато в очите на тези, които обичаш виждаш болка и презрение, омраза и огорчение и те те отблъскват, с лека ръка те изхвърлят от своя живот. Къде да намеря надеждата, когато тези, на които държа ме предават, един по един обричат единственото, в което вярвах. Да вярвах, вярвах в приятелството, надявах се, че то съществува. Но ето единственият човек който сега е до мен, единствената ми надежда ще ме съсипе когато ми каже "Обичам те ". Един човек остана, на който мога да разчитам, да вярвам и това приятелство ще рухне от най-красивото нещо в света - от Любовта. Една несподелена любов, едни чувства, на които не мога да откликна, да отвърна. Приятел, който не мога да обикна както би му се искало. Как да видя в това лъч надежда, търся я с поглед, но там няма нищо. Сълзите замъгляват картината, но все пак не виждам светлината. Затварям очи и я търся в тъмнината, в тишината, в самотата. Дали ще я намеря там? Дали мога да живея без нея? Дали мечтите съществуват дори и когато нея я няма? Дали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Меренвен Анарион Все права защищены
