Една тиранична любов
Една любов разпалва моята така спокойна кръв.
Една любов ме кара да се чувствам виновна за
това,което съм .Тя направи от мен робиня,която неуморно
търси път навън .
Една любов ,която граници не знае и все повече завладява
моето сърце .
Една любов тъй силна,че волята ми неусетно се стопи.
Една стихия безгранична,която след себе си остава
само руини.
Не зная как да сложа края на това и отново волно в
небесата да се рея .
Не знам къде минава пътя за навън,не зная как да се спася.
Не виждам през мъглата гъста,която обсебила е моето сърце .
Защо повярвах в таз любов неверна,която все повече
безмилостно тежи.
Повярвах в нея и какво се случи-обсеби ме напълно тя
и сега сърцето ми не ще познае отново какво е ЛЮБОВТА...!
Остава ми само надеждата,че някой ден ще махна аз оковите
на тираничната любов и ще имам сили отново да позная
що е тва любов.
И сега живея с мисълта за тва далечно бъдеще,че всичко скоро
ще приключи и отново като птица в небесата аз ще полетя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Димитрова Все права защищены
