Излишният човек

Здравей, отново се срещаме! Виждам, че си добре, затова направо на въпроса – от много отдавна исках да те питам – някога чувствал ли си се излишен? Не? Е, виж, това е добре. Защото само преди няколко часа аз се почувствах най-излишния човек, когото можеш да си представиш. Как ли? Всичко започна от една разходка...

 Главната улица на Русе. Хора. Шарки. Движение. Всичко е толкова пъстро, толкова свежо! Пролет... Вървя бавно, очите ми поглъщат целия този блясък на родния ми град и съм щастлив, че...Стоп! Какво правят онези там, в малкото паркче до паметника? Пушат трева? Ами накъде ли е тръгнала онази групичка момиченца, едва навършили 16 години? Питам ги и получавам зашеметяващия отговор “По мъже”! Ето там пук група момчета, мои връстници надуват от една кола най-мазната чалга, която можеш да си представиш – в тази жега се чудя как не е потекло олио от колонките... А аз стоя в този допреди минути бляскав град и не мога да повярвам. Но, чакай, има и още – ето там две малки момченца си играят...и се псуват на майка?! Отивам към тях с надеждата да предотвратя евентуален бой, когато най-неочаквано едното вади кутия цигари и мия подава с думите: “ Искаш ли, уе, пич?” Какво става, за Бога?! Имам чувството, че живея в роман от Ст. Кинг. Това ли е родният ми град? Тук ли съм прекарал почти 20 години?

 Е, как да не се почувствам излишен! Не, не, приятелю, не се изкарвам светец. Пия алкохол, пушил съм (само цигари), но това, което очите ми виждат, не е за хора със слаби сърца. Деца, едва навлезли в “тийнейджърската” възраст пушат цигари, треви – всеки ден, че и по няколко пъти. Не пият, а се наливат с алкохол – с литрите. Че то така ли се пие, бе? Явно в тази категория съм излишен – за мен просто няма смисъл да изсмуча 2 литра водка, да легна и да проспя целия купон...

 Майки, пазете синовете си! По улиците са тръгнали момиченца, все още под прокурорска опека, на “лов за мъже”. Поличка, можеща отлично да мине за колан, потниче, което показва недошлия още пубертет – т.е. нищо не показва, няколко пласта грим (вдъхновен вероятно от поредната фолк дива ) – все характеристики на повечето девойки, ненавършили или току-що станали на 16-17 години. А те, както съм слушал “искат мъжко” – съвсем точни думи на едно девойче, които прочетох вчера...без коментар! Не че се натискам, ама и тук явно не се вписвам и съм отново излишен – защото девочките освен, че искат “мъжко”, не искат какво да е. “Мъжкото” трябва да е поне на 20 (а аз още нямам толкова), да има кола (аз още даже книжка нямам) и. разбира се, да има пари – основен афродизиак за момиченцата днес (а аз не знам с какво ще си платя тока и водата – не говоря в преносен смисъл) – вън съм от класацията!

 Между другото, нямането на кола ме прави излишен и в още едно отношение – не мога да информирам минувачите за моя музикален вкус – както е модерно да се кара колата в днешно време. Няма ли “яка” музика – не е кола. В най-честите случаи музиката напомня за 90-те години на миналия век – “яко чалгията, батко” плюс някоя “прекрасТна” (отново цитат) думичка, играеща ролята на текст на “творбата”. Като например – “въртиджигададай”. Какво да се прави, и тук не се вписвам в пейзажа – не че не слушам кючеци, слушам си, ама далеч не е по цял ден и когато слушам – слушам само аз, а не цялата главна улица в Русе. Няма как – пак съм извън А-група.

 Ако перефразирам една реклама: “Да видиш как седмокласници пушат цигари на улицата – безценно!” Ако бях Яворов щях да възкликна “Душата ми е стон!”, ама нали съм си аз – Раянов – в мен напира желание да заведа тия малките при родителите им да разкажат какво правят и къде. Лошото е, че ме е страх да не се изложа, тъй като наскоро една позната (9 клас) сподели с мен, че от година и половина си купува цигари заедно с майка си и баща си. Така че не знам какво бих постигнал с едно такова действие, спрямо малките пушачи – най-много да ми се смеят техните. И познай какво – пак ставам излишен...еееех, роди ме, мамо, с късмет!..

 Сигурно ти звуча крайно (или пък безкрайно) песимистично – съвсем не, аз може да съм излишен сега, но знам, че там някъде има други такива “излишни хора”. И един ден, когато се съберем - защото съм сигурен, че това ще се случи – всичко ще се промени в по-добра светлина. И последните ще станат първи, и излишните ще станат нужни. Един ден...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />