"Красивите души не изтрайват дълго в този свят" (Балзак "Дядо Горио")
В този свят изпълнен със злини,измамници и пороци малцина от нас успяват да запазят своята доброта и честност.
За много хора е по-добре да бъдат повърхностни в отношенията си с останалите,защото много боли,когато човек,когото обичаш се подиграе с добротата ти.Наистина е много трудно да бъдеш "красива душа" и да се опитваш да помагаш на хората,на които си вярвал безрезервно.Такива хора трудно издържат на напрежението,затова и не могат да издържат дълго в този свят на лицемерие.Светът се е превърнал в сметище за злонамерени хора,които използват добротата ни за свои облаги.
В творбата на Оноре дьо Балзак "Дядо Горио" е описана трагедията на един баща,обичащ безгранично своите дъщери.Той дава всичко от себе си,лишава се от охолен живот,за да може да задоволи всяка прищявка на двете си дъщери.Но след време,неочаквано,когато са взели всичките му пари и нямат полза от него те го изоставят.
Този разказ ни показва,че дори и най-близките ни хора са способни да използват нашата доброта.
Дали можем да се доверяваме безкористно а своите приятели и роднини?...Дали няма да използват добротата ни?...Дали ще сме достатъчно силни да издържим,ако най-близкия ни човек ни предаде?...Дали можем да сме наистина щастливи в този свят?-Незнам...Мисля,че всичко зависи от нашата психика...От начина на възприемане на света и всичко в него...
Може би можем да победим в този свят и да създадем един по-добър,изпълнен с добри и честни хора.Ако всеки осъзнае,че "Най-трудната война е именно войната със самия себе си" и хората отключат онази добродетел дълбоко в себе си ще можем да бъдем истински щастливи.Всеки човек е наполовина бял и наполовина черен.Белият цвят при някои хора надделява,затова и те са добри.Други са под влиянието на черния и мислят само за собствените си облаги.Правят всичко,преодоляват всяка спънка,която се изпречи на пътя им,за да постигнат целта си.
Много добре всеки знае какво е да бъде предаден от близък и също така е чувствал болката...не е приятно нали?...
И аз,както всеки човек съм била наранявана от близките си,от приятелите си и то не малко пъти...може би съм прекалено добра,а не всички са такива...
Много ме заболя,когато един човек,който не ми е толкова близък,но явно ме е опознал достатъчно добре ми каза : "Ти не си за този свят!".Тогава си зададох въпросите:"Има ли друг свят - по-добър...?" , "Мога ли да оцелея в този?"...."Ще срещна ли други хора като мен,които няма да ме наранят?"..."Ще бъда ли някога истински щастлива,когато всеки се възползва от добротата ми и винаги аз съм наранената...?"...Надявам се да мога да си отговоря на всички тези въпроси в този живот,в този свят.
Да...може би не съм за този свят,но никой не може да избере къде да бъде,къде да се роди и къде да живее.Затова колкото и да е трудно ще трябва да се приобщя към този свят,към този живот и да се надявам,че ще намеря сродни души...Всичко това е доста трудно,защото обществото не ни приема...защото всеки мисли само за себе си...Не го интересува как се чувства човекът срещу него и дори да не е добре не се опитва да му помогне...Живот!
Нека покажем на всички хора,че добротата не е лошо качество,нека направим нещо добро за поне един човек,когото обичаме и го накараме да осъзнае,че ще бъдем по-щастливи,ако повечето хора са добри и искрени...Така всеки да постъпва с близките си...Може би по този начин един ден(искрено се надявам)да живеем в едно по-добро общество,сред по-добри хора,запленени от магията на истинското щастие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Все права защищены
Prekrasni dumi,komentari 
