Лицемерието

Лицемерието За разлика от реалността, глупостта е неизбежна.. Да търсиш себе си, а другите да са ти огледало; Да се оглеждаш и да не се намираш, Да си един и същ, Да си различен... Маската си вечно да намираш, когато някой те докосне – Да те е страх да се влюбиш, да те е страх да обичаш, да те е страх, защото не можеш... Caramel Колкото и изненадващо да звучи, според мен, това е самата истина. Повечето хора “си слагат маската”, просто, защото не могат и не знаят какво е да обичаш, да държиш на някого, да си ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ... Тази тема (за лицемерието) е твърде обширна, за да успея да я разработя подробно и същевременно да се събера в някакви си четиридесет и пет минути... А и когато над такива теми, “мислите ми летят толкова бързо, че ми се налага да тичам срещу тях, за да ги улавям, но дори и така не успявам”. (Caramel) “Само машините нямали чувства... Тъжно е когато срещнеш хора - машини, а още по-тъжно е, когато не разбереш веднага, че са такива, а го разбереш достатъчно късно”(Caramel). Вярно е, че “всеки трябва да казва това, което мисли и прави това, което иска”, но не намирам смисъл в това, да бъдеш лицемер, “маската си вечно да намираш” и мениш... Всичко това ми се струва много безсмислено, тъй като истината излиза винаги наяве, а когато това се случи и когато усетиш истинската липса от приятели, става много тъжно... Лично аз, колкото и да ми е мъчно да си го призная, съм отчасти песимист. Дори не намирам смисъл в живота, като това не означава, че не ми се живее. Животът няма смисъл, защото каквото и да постигнеш, както и да си живял, каквото и име да си си изградил, всичко в един момент просто рухва. Вече те няма на този свят и всичко, което някога е имало значение за теб, просто губи смисъл...но...това е съвсем друга тема. Исках да кажа, че освен че съм и песимист, аз съм и на принципа:”B.U.” (бъди себе си). Безсмислено е да си лицемерен и ВРЕМЕННО да имаш много приятели, защото все един ден ще останеш сам и ще усетиш какво е САМОТА. Също така, аз съм против хорото, които казват “от утре ще се променя”, “утре ще съм друг човек”, “утре ще бъда честен”...И все утре...утре...утре. Хората са казали: “Не оставяй днешната работа за утре”, защото “Утре-то не е гарантирано на никого – нито млад, нито стар. Днес може да е ПОСЛЕДНИЯ път, когато виждаш хората, които ОБИЧАШ. Затова НЕ чакай, направи го ДНЕС, защото, ако утре-то никога не дойде, със сигурност ЩЕ СЪЖЕЛЯВАШ за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които ОБИЧАШ, близо до себе си, кажи им шепнешком колко МНОГО имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй добре с тях, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички онези думи, изразяващи ЛЮБОВ, които знаеш! – Caramel