Мечтата на ****
Мечтата на ****
Ти си още тук. Но него го няма. Или може би не я виждаш. А помниш ли го? Помниш ли момичето, което трепереше, когато го прегърнеш? Сега, когато посегнеш да я докоснеш, което се случва толкова рядко, тя пак потреперва. От страх. Ти си й станал някак по-далечен. Друг си. Чужд. И тя трепери от неизвестността. Защо си дошъл? Откъде идеш и колко ще останеш? Кога пак ще дойдеш? И ще дойдеш ли въобще? В главата й проблясва споменът за злокобния гарван на Едгар По – “Nevermore”. Момичето тъгуваше, че те няма, но сълзите му се смееха, окъпани в слънчевата светлина, защото то вярваше, че ще се върнеш. Сега тя не вярва в нищо. Не плаче,
защото знае, че сълзите й те дразнят. Не гледа към слънцето, защото ти си нейното слънце, но ликът ти отдавна не я гали. Ти изгаряш всичко, през което минеш. И тя стои отстрани, гърчи се в опити да вегетира, за да се доближи, но някак дистанцирано, до теб. Защото тя се нуждае от топлина и не иска да повярва, че момичето пропиля онова, за което винаги е мечтала жената…
25.02.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Стойчева Все права защищены
6
