МЛАДОСТТА - ПЕСЪЧИНКА В ПУСТИНЯТА НА ЖИВОТА
Младостта - песъчинка в пустинята на живота
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
(есе)
Младостта се рони в шепите ми...Бавно,но неусетно,изтича между пръстите ми,а аз нямам смелостта да стисна ръка в юмрук и да извикам:”Днес ще живея!” Всеки миг потъва в необятното пространство на миналото,чезне безвъзвратно,а аз стоя отстрани и безучастно наблюдавам как времето краде от мен.Всяка неподарена усмивка е песъчинка – пред себе си имам пустиня,всяка непротегната за приятелство ръка е полъх на вятъра – край мен бушуват бури,всяка неизречена блага дума е писък,от сподавени крясъци вече онемях...
Младостта отлита от дланта ми като гълъб,но аз не мога да го спра...Надеждата ми се изпарява като въздух…Усещам празнина в гърдите си и от тази пустота ме побиват тръпки...Вярата си отива от мен като гостенин – аз ли я отпращам по незнаен път?!Какво ми остава тогава – гола като просякиня душа,изгубила своите богатства,пропилени години,които назидателно ми сочат с пръст грешките ми...,а те не са много,само една е – страхът да живея...
Колко много пропуснати мигове – цветни пеперуди в небето,към които само отправях искрящи от възхита очи,но никога не протегнах ръка,за да ги сграбча...Защо ли?Само ако знаех – и сега...,и тогава...
Хората уж дават мъдри съвети,че за всичко има време,че това,което е писано,ще стане...Как да повярвам обаче,когато,хвърляйки поглед през рамо,аз не съумявам да се усмихна – просто нямам любим миг...,всички са изгубени безрадостно...
Плаващи пясъци са годините,и с всяка направена крачка,с всяка стъпка напред,аз потъвам,губя се сред милиардите други песъчинки – незнайна,неизвестна никому...
Сърцето ми ръждясва от пролети сълзи...,в пустинята на своите чувства бисерните сълзи са единствените,които утоляват жаждата на напуканите,кървящи устни – горчиво спасение за жадната уста...
Хиляди мисли се щурят объркани в сложните лабиринти на душата,блъскат криле в сивите стени и в отчаянието си търсят изход,но с наранени от ударите криле тихо се свличат победени...Вълни от въпроси ме заливат,преливат и едва си поемам дъх,почти потопена изцяло в тези трудни запитвания...”Коя съм аз?И какво искам?”Себе си питам,че едва ли друг би могъл да ми отговори...Но май самата аз не откривам отговорите...А търся ли ги въобще???Потърсих се,дълбоко в сърцето потърсих своя образ,но когато се вгледах,не се познах...Видях не красивите очи,а тъмни бездни...Уплаших се от себе си и побягнах...Каква наивница!!!Че бих ли могла да избягам от мен самата!?
Младостта безшумно пробягва покрай мен...Дори не ми подава ръка за сбогом,не ме и поглежда даже...,като вихър ме завърта и ме захвърля замаяна,паднала на колене и недоумяваща кога са изминали всички тези години...Какво видях,какво получих и какво дадох...
Защо ли отново в ума ми се струпват запитвания – отговорите винаги са мълчаливи...
Млада съм,още съм млада!Но какво да правя с тая младост,повяхва в ръцете ми като откъснато цвете...
Млада съм,но не се научих да живея...
31.03.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
Млада си, а си толкова мъдра! Млада си и талантлива, красива и нежна! Ако бях мъж, щях да те забележа!
6
