Моята вяра

Моята Вяра<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Вяра. Вяра, надежда и любов. Дали това е всичко от което имаме нужда? Дали цялата ни доброта и човешка солидарност се събира в тези три думи? Вероятно да, но можем ли да го твърдим категорично? Вярата не е една. Дори Хитлер и Сталин са вярвали в нещо, а са погубили толкова много хора. В какво са вярвали тогава? А в какво вярваш ти?

Аз... аз не съм сигурен в какво вярвам. Дали си заслужава да вярваш в нещо и в какво ако е така? В Бог, Света Троица или Аллах, или защо пък не Буда? А по-добре да си останем безверници. По-добре да се забулим с расото, да сложим качулките и със сопа в ръка да започнем да обикаляме в кръг ритмично около собствената си суета. Нека си направим една прощална вечеря със собствените си души. Не го искате нали?

Вярвайте. Но не на мен, нито на боговете (които сигурно са полудели), нито на управниците, в която и да било държава, а на себе си. На себе си и на своите приятели. Истинските приятели, за които си заслужава да си заложиш главата в торбата. Главата, в която се съдържа цялата информация за един свят. Собствен свят, който сам си изградил. В себе си.

Не знам в какво е вярвал нито Хитлер, нито Сталин, нито който и да било на този свят. А дори да знаех, едва ли щях да го разбера. И въпреки че човек винаги гладен и жаден за отмъщение и кръв, аз не искам да пирувам нито над суетността си, нито над душата си. Не защото вярвам в сила свише, а защото се надявам, обичам и вярвам. Вярвам в себе си.