несбъднатата мечта на любовта.....
2 мин за четене
несбъднатата мечта на любовта.....
човек винаги мечтае-иначе нямаще да има прогрес.и откривателите,авторите на приказки и пр. живеят в един собствен свят.Живеят в света,който самите те си избират.И имат свободата да избират - те са едни умопобъркани мечтатели.Но са щастливи.Щастливи са,защото в техния свят има само това,което самите те искат,защото имат пълната свобода да ЖИВЕЯТ.Може би са един вид аутсайдери,но нали те си избират този свят.Но повечето хора живеят в два свята-реалния и мечтания.Когато си се отвратил от реалността,ти отиваш при мечтите и си представяш позитивната за теб страна на ситуацията.А когато се радваш,че живееш в реалността,ти започваш да се чудиш къде е границата между сън-мечта и реалност.И тогава всичко се размива и слива.Но ти си щастлив...и объркан.Така е,когато си влюбен.Когато си с човека,който обичаш.Това е твоята мечта - да си до него!!!И когато постигнеш това ти летиш с любовта.Живееш в този свят на красота и съвършенство.Забравяш за всичко не толкова перфектно.Защото си щастлив и не искаш да разваляш мига.Не можеш да мислиш за друго освен за любимия човек.И ако това трае по-дълго ти се пристрастяваш към това чувство,към това да обичаш.Но в един момент нещо се прецаква.Осъзнаваш,че любовта си е намерила друг,когото да омагьоса.И те зарязва-"няма любов моето момиче.Сега без мен сърцето ти е празно и когато аз реша ще ме имаш - ти си безпомощна...съжалявам".И от това "съжалявам" те боли най-много и си мислиш колко глупав съм бил да вярвам в една илюзия.И ти се иска наистина любовта да е само химия.Ама не...трябва да се мъчиш,да плачеш,да умираш бавно...но не и славно.Ето точно в такъв момент опознаваш една част от живота.И си задаваш въпроса "какво толкова направих за да се влюбя" непрекъснато.И обвиняваш не толкова себе си, колкото любовта.Любовта - кучката,която съсипва живота ти.Кучката заради,която не можеш да спиш нощем.Тази,която те лъже непрекъснато -откъсва те от реалността.Пренася те в света на мечтите...и това,колкото и красиво да изглежда те наранява най-много.Е...нали знаете риск печели,риск губи...Твой проблем,приятел.На никого не му пука за теб,защото точно в този момент и на теб не ти пука за никого.Любовта е само твоето спасение.Тя не е това,за което ти я представят.И вместо да си подготвен за разочарованието ти се влюбваш едно такова...елементарно и искрено.И след това осъзнаваш истината.Обаче и ти няма да кажеш на никого какво в същност представлява..все пак-няма само ти да умираш.Минава време и ти някак случайно се сещаш за любовта.Приисква ти се да си вземеш още една доза любов => и болка.Ти си се пристрастил към нея.О,божичко ЛЮБОВТА.И пак усещаш онова чусвство,при което стомаха ти се свива,сърцето ти бие лудо и мозъка ти отказва да работи,зашото си се отдал на чувствата.И историята се повтаря и говориш колко голяма кучка е любовта.И пак минава време и пак се разочароваш.Е...това е кръговратът на илюзиите.
човек винаги мечтае-иначе нямаще да има прогрес.и откривателите,авторите на приказки и пр. живеят в един собствен свят.Живеят в света,който самите те си избират.И имат свободата да избират - те са едни умопобъркани мечтатели.Но са щастливи.Щастливи са,защото в техния свят има само това,което самите те искат,защото имат пълната свобода да ЖИВЕЯТ.Може би са един вид аутсайдери,но нали те си избират този свят.Но повечето хора живеят в два свята-реалния и мечтания.Когато си се отвратил от реалността,ти отиваш при мечтите и си представяш позитивната за теб страна на ситуацията.А когато се радваш,че живееш в реалността,ти започваш да се чудиш къде е границата между сън-мечта и реалност.И тогава всичко се размива и слива.Но ти си щастлив...и объркан.Така е,когато си влюбен.Когато си с човека,който обичаш.Това е твоята мечта - да си до него!!!И когато постигнеш това ти летиш с любовта.Живееш в този свят на красота и съвършенство.Забравяш за всичко не толкова перфектно.Защото си щастлив и не искаш да разваляш мига.Не можеш да мислиш за друго освен за любимия човек.И ако това трае по-дълго ти се пристрастяваш към това чувство,към това да обичаш.Но в един момент нещо се прецаква.Осъзнаваш,че любовта си е намерила друг,когото да омагьоса.И те зарязва-"няма любов моето момиче.Сега без мен сърцето ти е празно и когато аз реша ще ме имаш - ти си безпомощна...съжалявам".И от това "съжалявам" те боли най-много и си мислиш колко глупав съм бил да вярвам в една илюзия.И ти се иска наистина любовта да е само химия.Ама не...трябва да се мъчиш,да плачеш,да умираш бавно...но не и славно.Ето точно в такъв момент опознаваш една част от живота.И си задаваш въпроса "какво толкова направих за да се влюбя" непрекъснато.И обвиняваш не толкова себе си, колкото любовта.Любовта - кучката,която съсипва живота ти.Кучката заради,която не можеш да спиш нощем.Тази,която те лъже непрекъснато -откъсва те от реалността.Пренася те в света на мечтите...и това,колкото и красиво да изглежда те наранява най-много.Е...нали знаете риск печели,риск губи...Твой проблем,приятел.На никого не му пука за теб,защото точно в този момент и на теб не ти пука за никого.Любовта е само твоето спасение.Тя не е това,за което ти я представят.И вместо да си подготвен за разочарованието ти се влюбваш едно такова...елементарно и искрено.И след това осъзнаваш истината.Обаче и ти няма да кажеш на никого какво в същност представлява..все пак-няма само ти да умираш.Минава време и ти някак случайно се сещаш за любовта.Приисква ти се да си вземеш още една доза любов => и болка.Ти си се пристрастил към нея.О,божичко ЛЮБОВТА.И пак усещаш онова чусвство,при което стомаха ти се свива,сърцето ти бие лудо и мозъка ти отказва да работи,зашото си се отдал на чувствата.И историята се повтаря и говориш колко голяма кучка е любовта.И пак минава време и пак се разочароваш.Е...това е кръговратът на илюзиите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маги Все права защищены
