27 июл. 2006 г., 07:39

ОГЪРЛИЦА

193 0 10
ОГЪРЛИЦА Спокойна майчина душа! Написах стих. Хареса се на мили хора. Някакси обаче, не мога да се радвам на топлите отзиви за моите слова, защото са писани през сълзи. През горди сълзи, сякаш гордостта, че съм имал прекрасна майка надделява над тъгата. Тя пък - гордостта - се пропуква при мисълта, че не съм бил напълно достоен за такава майка, че не съм направил достатъчно за нея, че не съм бил до нея и не съм държал ръката майчина във всички трудни за нея моменти. Като сенци на прелестна огърлица - сега вече скъсана - се изнизват вечните мигове в сърцето ми, когато тя бе до мен, дори само с мисълта и обичта си. Не искам да завършвам тези редове, така както не мога да се примиря, че никога повече нямя да я видя и целуна ръката и... Дар, 27.07.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Велинка ...за тебе всичко и най-вече ЦЕЛУШКИ
  • Дани, мерси за майла скъпа. трогнат съм от голямото ти сърце...ще ти пиша повече след турнето ми
  • Тя вече е една звезда и блясъкът й ще свети винаги в душата ти.Любовта й ще ти даде сили да продължиш.Не се обвинявай, че не си направил достатъчно - за една майка е достатъчно само да чувства обичта на детето си, нищо повече.Една майка винаги прощава грешките, защото обичта й преодолява всичко - и болка, и обида.Сега можеш да направиш само едно - да продължиш да живееш така, както би искала тя.Запомни - една майка е щастлива само когато и детето й е щастливо - незавидимо дали е до него или не.Няма да коментирам стиха ти - прекрасен е.
  • Думите ти идват от сърцето и отекват на небето. Четат ги онези, за които има значение какво си написал. Есето ти е чудесно. С удоволствие поставям 6, с пожелания да не спираш да пишеш за мен, ако щеш искам да те чета
  • Ех, тази майчина обич и искрено преклонение пред светостта на майките. Силно емоционално е есето ти, Дар. А това особено ме впечатли

    През горди сълзи, сякаш гордостта,
    че съм имал прекрасна майка надделява над тъгата.