Поглед в душата на един извор
Поглед в душата на един извор
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Човек може да открие много неща, когато надникне в душата на един извор. Преди всичко, там е тъмно. Освен това е и студено. Атмосферата е изпълнена с някаква странна харизма, която просто дъха на предопределеност. Изворът на Извора е мястото, където човек усеща вечността с всичките й измерения и където загубва човешката си обвивка, тръгнал по следите на съвършенството.
Но за да докоснеш божествената нишка, която се извисява над тленната природа, трябва да бъдеш специален, а тази специфична уникалност не е регламентирана. Тук не попълваш безкрайни формуляри, не пишеш мотивационни писма, не изготвяш стратегии за бъдещо развитие. Тук, в душата на Извора, ти просто СИ. Извънвремево, извънпространствено, необяснимо, неописуемо и неосмислено.
Ти не избираш Извора – той те вика, когато настъпи подходящият момент – твоят миг. Всеки, чул гласа му, е длъжен да му се подчини. Защото повелята на Извора не е случаен каприз или мрежеста химера, тя е Божието начало у човека, което малцина от нас са съумели да съхранят. Но не мислете, че тези, които са опазили част от висшето в себе си, са избраниците. Уви, не, дори и те са твърде много според изискванията на Извора. До него достигат само единици от единиците, а именно – хората, които живеят в хармония със сложния си вътрешен свят. Само онези, които са достигнали до фазата “опитомяване на собствената душа”, са достойни за съприкосновение с надчовешкото.
Дълъг е пътят до Извора. Докато вървиш по него, ти принасяш в дар всичките си сетива, разголваш същността си бавно, малко по малко, на всяка крачка. Въпросите са забранени. Търсенето на смисъл – също. Сега ти принадлежиш на Него – ти си част от пъзела, който Той реди на земята. Част от мощен творчески акт, скрит вопъл в мислите, запетая в безкрайното изречение, представящо идеите му за съвършенство – това си ти. Стъпвай бавно, внимателно – нека досегът ти с материята се превърне в бягство от нея. Усещай не твърдта на земята, а диханието й, което гали крака ти, когато пресъздаваш движението. Все едно ходиш по вода. Или по въздух. Освободи се от всичко излишно – забрави за това кой си бил, за границата между добро и зло. Ти си вече отвъд всякакви ограничения, които човекът като вид може да постави. Сега си цял душа – част от космоса. Не се оглеждай страхливо в търсене на изход – ти не си в лабиринт. Пътят е пред теб – равен, окъпан в светлина. Но тази светлина не те кара да притваряш сърдито очи, не, това е пропиваща, хранеща, живителна светлина, в която потъваш. Тази искряща топлина те движи напред, без да усещаш, нали? Вече си съвсем близо…
Тогава виждаш Него – заветната цел – Извора. Пречистена и крехка, душата ти жадува да се гмурне в него, за да не се завърне никога повече в калта. Искаш да си спомниш как стигна дотук, но не можеш, защото ти вече не съществуваш. Ти си само енергия, свита на кълбо. Сега идва най-трудното – душата ти да преодолее сама себе си…
Изведнъж се чува плисване като от спукан мехур и нежните капки, които се разпиляват, потеглят към Извора, понесли своите копнежи.
Ти успя. Вече си част от Извора. Вля се право в душата на вечността. Насладù се на своето безвремие…
26.04.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Стойчева Все права защищены