...Пожертван от живота...
...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещраква единствения смислен отговор: Защо?... Спомените ми, ненужни като изхабено бельо, изпразнени от съдържание и смисъл, черепът ми се превръща в Граал и ги изпивам на един дъх... процеждат се през мен и изтичат в небитието на Безвремието...
Тогава изнасилената от съзнанието ми Любов зачева непорочно Изкуството, виещо от болка при раждането си... Откровението Му ме пречиства и съм Прероден...
Тогава изнасилената от съзнанието ми Любов зачева непорочно Изкуството, виещо от болка при раждането си... Откровението Му ме пречиства и съм Прероден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Минков Все права защищены
