Приказен сън
Предпочитам да заспя. Защото в съня си винаги съм с теб и винаги съм щастлива. Насън виждам прелестната ти усмивка, чувам омайния ти глас, понякога дори вкусвам сладките ти устни. Дали наистина имат толкова хубав вкус? Едва ли ще разбера наяве. Но в съня ми ти си най-хубавото нещо. Винаги, когато те зърна там, ми носиш радост. Ликът ти, двусмислените ти думи, целувките ти, ти! Изпитвам сладостна болка от нереалните ти докосвания и неописуема радост от лъжовните ти признания. Всичко е толкова хубаво, че не искам никога да се събуждам.
Но, както са казали хората, "от сън спомен няма". Щом се събудя и видя, че не си до мен, ми се струва, че сънувам някакъв жесток кошмар и искам да се събудя, за да се върна при теб. И когато осъзная, че съм будна, а ти си само недостижима мечта, започвам да плача. Още по-ужасяваща е мисълта, че не си спомням съня си. Помня само, че ти беше там - красив, строен, нежен и влюбен в мен. Помня някоя бегла целувка или изтървана усмивка, но забравям подробностите. Малко по малко започвам да забравям лицето ти, чертите ти, формата ти. Скоро остава само топлото чувство, че си там някъде, забулен в мъглите на неясните ми сънища. Съзнавам действията ти, чувам гласа ти и те обичам, но не виждам теб. Започвам да се съмнявам дали изобщо си ти. Дали си реален? Наистина ли съм те виждала някога? Наистина ли съм разговаряла с теб или ти си само далечен спомен от сънищата ми? Защо долавям присъствието ти и в същото време се съмнявам, че те има?
Въпросите ми са безброй, а нямам отговор за нито един от тях. Когато отворя уста да попитам теб, затваря ми я споменът за една нежна и сладка целувка, толкова далечна и тиха, че едва я усещам. Дочувам мекия ти смях и се засмивам. Смея се на себе си. Каква глупачка съм! Измислила съм те, за да запълня горещите самотни нощи на лятната ваканция. Измислила съм те, за да имам оправдание пред нежеланите и неканени момчета в самотните ми дни. Измислила съм те, защото се боя от връзките с обикновени момчета. Защото ти си идеален и никога не ме нараняваш. И искам да останеш винаги до мен, за да не се вмъкне някой по-реален в живота ми и да обсеби дните ми, да ги изпълни с реални проблеми и тревоги, да ме отдалечи от приказните сънища и сбъднатите мечти. Никак не искам да се връщам на земята, затова те моля: остани завинаги с мен! Не позволявай да се влюбя в друг, да се натоваря с действителността, да порастна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Цанева Все права защищены
