5 дек. 2005 г., 19:43

Там, където гълъбите плачат

307 0 0
...И сега отново вървя...а дори не знам къде отивам.Вървя...без посока,без чувства и емоции.Пак бързам за някъде,даже тичам...Пак вървя по същия път,макар да знам че пак няма да стигна докрая...Страх ме...Страх ме е,че имам толкова много неща да свърша,а пак няма да ми стигне времето,и пак ще се върна в началото,и ще трябва отново да вървя.Наоколо има толкова много хора,но не забелязвам никого.Мисля само как да продължа напред,как да продължа пътя си.Но никои не забелязва и мен,аз съм само сянка,продеща и търсешща края на пътя.Но поне знам,4е ако се спъна има кои да ми помогне да стана...Но този път искам да стигна края,искам и аз да отида там,където гълъбите плачат.И сълзите ми да се слея със сивите гълъби,да станат част от вечността.Искам и аз полетя заедно с тях и да стигна небето,да доида при теб.Защото ти беше моето небе и ти ме научи да летя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии