За любовта и омразата
1 мин за четене
Често чета из сайта било в стих или есе,как някой мрази и как обича.Иска ми се да им кажа,че не може да обичаш някого и едновременно да го мразиш.Не е възможно.
Някога и аз съм мразила,някого който много дълбоко ме е наранил,но не защото сам обичала,а защото ме е накарал да намразя живота си.Случва се,човек да изпита и това чувство омразата.Но пак казвам любовта и омразата не вървят ръка за ръка,те взаимно се изключват и са два полюса на човешките чувства.
Този който се е научил да обича,той не мрази този когото е обичал.
Чувствата на хората се променят,самите хора се променят,това е така,но доброто не може да зло или злото да е добро.Трябва да се замислим първо ,кое е добро и кое е зло.
Доброто носи радост,изпълва ни със ведрост и ни прави щастливи.А също така доброто е любовта.
Злото си е зло откъдето и да се погледне,то дразни,убива,ранява и краде от доброто.Докато доброто щедро раздава.
Та кажете ми как тогава ,някой може да обича някого и да го мрази?
Да ви кажа ли аз?Той просто не е в унисон със самия себе си и с чувствата си.Напримен при тийнерджърите често харесването се мисли за любов ,а после много лесно се заменя с чувство на обида,особено когато чувствата не са споделени.А при хора ,които са на възраст да отговарят за действията и постъпките си?Как един мъж или жена преди или след 30-те може да каже ,че мрази и обича някого.Това за мен е глупаво безмислие,слабост.Ако някой не е наясно със чувствата си то по добре е първо да си ги изясни.
Мога да кажа,че обичам или ,че не обичам.Омразата е разрушително чувство,благодарна съм ,че не го изпитвам.Ако мразя някого ,то значи,че никога не съм го обичала.
Пожелавам ви да обичате силно и истинско.Да имате тази любов,която облагородява и изгражда!
Някога и аз съм мразила,някого който много дълбоко ме е наранил,но не защото сам обичала,а защото ме е накарал да намразя живота си.Случва се,човек да изпита и това чувство омразата.Но пак казвам любовта и омразата не вървят ръка за ръка,те взаимно се изключват и са два полюса на човешките чувства.
Този който се е научил да обича,той не мрази този когото е обичал.
Чувствата на хората се променят,самите хора се променят,това е така,но доброто не може да зло или злото да е добро.Трябва да се замислим първо ,кое е добро и кое е зло.
Доброто носи радост,изпълва ни със ведрост и ни прави щастливи.А също така доброто е любовта.
Злото си е зло откъдето и да се погледне,то дразни,убива,ранява и краде от доброто.Докато доброто щедро раздава.
Та кажете ми как тогава ,някой може да обича някого и да го мрази?
Да ви кажа ли аз?Той просто не е в унисон със самия себе си и с чувствата си.Напримен при тийнерджърите често харесването се мисли за любов ,а после много лесно се заменя с чувство на обида,особено когато чувствата не са споделени.А при хора ,които са на възраст да отговарят за действията и постъпките си?Как един мъж или жена преди или след 30-те може да каже ,че мрази и обича някого.Това за мен е глупаво безмислие,слабост.Ако някой не е наясно със чувствата си то по добре е първо да си ги изясни.
Мога да кажа,че обичам или ,че не обичам.Омразата е разрушително чувство,благодарна съм ,че не го изпитвам.Ако мразя някого ,то значи,че никога не съм го обичала.
Пожелавам ви да обичате силно и истинско.Да имате тази любов,която облагородява и изгражда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейни Тод Все права защищены
