Big Brother или в света на манипулациите

"Аууу, тука има идна пипируда… шъ умре!... Ни бой съ… Шъ тъ спася!!!"

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Епитетите за това изречение са неизчерпаеми… култово, легендарно, поразително, запомнящо се… А какво се крие всъщност зад него? Провинциализъм, в големи количества. Но не този, който просто засяга нечий произход, а онзи провинциализъм, който шлайфа съзнанието на един човек… също и мирогледа му. Тук се крие и една рекордна липса не просто на образованост, не просто на интелигентност, но и на елементарни умствени умения… Или казано другояче – огромна доза глуповатост и идиотизъм. Авторката на тази реплика (Стойка от Пловдив, участничка в Big Brother 1) разкрива и още един нюанс от личността си, върху който може да се поспори -  дали тя не е самото олицетворение на наивната добродушност или това е по-скоро поза, целяща да я превърне в магнит за симпатиите на публиката? И при двата случая финишираме при едно и също умозаключение – инфантилност.

Този повърхностен, но все пак верен профил на Стойка характеризира голям процент от българското население. Тук идва въпросът -  в такъв случай, какво прави Стойка толкова специална? Защо цяла България изпадна в неистов екстаз, когато чу култовото "Аууу, тука има идна пипируда!"? Защо на хората тази дума и най-вече самото й произнасяне им достави такова огромно удоволствие, че вече думата "пеперуда" звучи някак... неестествено?!? Защо когато човек напише в търсачката google "пипируда" излизат няколко страници с резултати, като голяма част от тях предоставят възможността да се изтегли чалга – песен "Пипируда"? Какво превърна Стойка в паметник?

Отговорът е потресаващо прост – дадоха я по телевизията. И то не къде да е, а в "първото риалити шоу в България". Big Brother... замисълът е наистина добър. 12 души, изолирани от света в продължение на 3 месеца – от психологическа гледна точка това си е цяла златна мина. Интересно е, нестандартно е... Но неизбежно идва моментът с печалбарството. Моментът с приоритета върху комерсиализма... моментът с отбраното излъчване на "отбрани моменти" и "отбрани хора" и дори като основа -  самото отбиране на хора още при кастинга. И какъв е крайният резултат? Българският народ наблюдава всяка вечер "гениалния" продукт на Big Brother – инфантилни чалгаджийки, размахващи гордо пред хората като знаме своята ограниченост; пубертетски увлечения, пиянски обяснения и вричания в любов; впоследствие опити за хомосексуални отношения между две "две млади, освободени, смели" девойки. И докато феновете на сапунени сериали и клюки получиха една голяма "риалити" тръпка чрез Big Brother 1, тези, които се надяваха да утолят научния си глад, потънаха надълбоко в простота и възмущение. И удари часът на Big Brother 2, който срина с земята всякакви илюзии за качествена продукция. Единственото "риалити" в цялата история беше болезненият стремеж към рейтинг и пари. Big Brother изопачаваше и злоупотребяваше със своите участници, а зрителят се пренесе в света на манипулациите с надеждата да гледа "риалити шоу", а всъщност наблюдаваше просто поредния сапунен сценарий. И този път хората бяха избрани точно като за да "правят сеир" на публиката. Дори "пипирудата" на Стойка беше засенчена от поредните култови реплики в духа на: "Аз съм Нидялко, мен всички ме знаят", "Когато падна, искам да знам, че не някой ме е бутнал, а че сама съм скочила", " Изневерих ти, за да ти докажа, че мога да се откажа точно когато ми е най-трудно", "Преди да вляза в Big Brother... (прошепва)... се возих в Бентли!!!"

Какво може да каже човек освен "Алелуя!" и да сведе примирено глава не само пред безчетността на идиотите, но и пред безчетността на печалбарите. Big Brother... и над него свети неоновият надпис "Риалити шоу". Че е шоу,... шоу е! О да, не просто шоу, но цял цирк. Но какво е реалното? 24 часа престой в тази къща, от които зрителят вижда 40 минути, като махнем рекламите. И старателно отбраните моменти от тези 24 часа целят не да ни дадат обективна представа за случващото се, а да дадат насока на мнението ни. И когато седнем пред телевизора, за да гледаме "първото в България риалити шоу", ние виждаме една касапница на реалността с приятелското послание: "Бро, аз ти показвам фаворита, аз ти показвам лошите, аз ти показвам номера, а ти просто прати SMS... олрайт?"

И почва поредицата от "легендарни моменти", "инфарктни гласувания", "за пръв път до сега", зад която стои цял рояк професионалисти, които успяха да направят от изказването на една скромно скроена особа чалга – хит, които успяха да превърнат инфантилната авантюра между Зара и Найден в любовна история №1, които успяха да създадат от алкохолика Мариян едно олицетворение на ерудирания бохем; от плахата, объркана и глуповата Елена – смела, млада жена, разчупила всички клишета, задръжки и ограничения и поела по свой собствен път; а от многострадалния Мирослав – победител и притежател на 200 000 лева. Успяха да убедят България, че всичко това...

... е риалити...