Заучените положения са съставната част на изпълнената с влажни звуци и препъващи лиани джунгла, наречена междуличностни отношения. Спонтанността остава някъде на заден план, откровеното мнение е обяздено от треторазряден хумор, а учудването е прегазено от сапунения мехур на необоснованата горделивос ...

Затвори очи и помълчи...
Полети със мен далече.
Затвори очи и не тъжи...
Там твоя ще съм вече.
Там само четири ръце ...

И пак вали.
И пак е дяволски студено.
Вървиш,
а стъпките след теб се заличават.
Искаш да се върнеш – невъзможно. ...

Протягам ръцете си
и докосвам само самотата,
изпълваща всяко ъгълче
между тези четири стени.
Но не, не сме вече сами. ...

Ти дойде и отмина
в моя живот - като сън.
Като звън на камбана отекна
твоят смях и потъна във мен.
Долетя, като прелетна птица ...

Тази вечер луната беше голяма и кръгла, червена. В приказкита казваха, че такава луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата та ...

В спомените нямам сили да погледна
и повече от всичко не искам да се сещам,
как с теб бях толкова щастлива,
а сега от проклетата болка се свивам
и не виждам изход ... ...

В НОЩТА ПЪЛНОЛУННА
Небето над нас оживява и блясват
рояк позлатени звезди.
В тъмното приказни сенки израстват,
светулки чертаят следи. ...

Отивам някъде. Задънена улица. Кола, шофьор с бясна скорост. Още няколко секунди и ... Изведнъж осъзнавам цялото си същество, усещам всяка фибра от тялото си, поглъщам с очите си красотата около мен, усещам полъха на вятъра, вслушвам се в бръмченето на някаква кола. Това което ме оставяше равнодушна ...

Какво, че друга те желае,
какво, че с тебе тя сега е?
Нима за теб ще бъде,
това, което значех аз?
Какво, че я прегръщаш? ...

Друг ме докосва и затворила очи,
моля се да скрия хиляди сълзи.
Хваща ръката ми и говори във рими,
но да го погледна нямам сили.
Прегръща ме и дори ме целува, ...

Аз ти казвам,
че жестоко е,
от кръвта ми все,
глътки да крадеш.
Нямам сили вече! ...

Какво те кара при мен да се връщаш
и пак устните ми с плам да изпиваш?
Не виждаш ли в какво ме превръщаш,
не виждаш ли как ме убиваш?
Недей, не ме гледай с тези очи. ...

Мъждее нашата любов сега -
претапя се в угасваща жарава,
останал от голям и буен огън -
един сивеещ въглен.
В ръцете си държах искрите, ...

Май не те обичам вече, усещаш ли?
Не искам пътя с теб да извървя,
не с теб са свързани големите мечти
и не към твоите гледат моите очи.
Не те желая и не те ревнувам, ...

А си мислиш, че е лесно
всеки ден да ти коства сили
и всяка нощ да е безсънна.
Мислиш, че е лесно
във всяка минута да се бориш ...

Напълно атрофирал мозък,
разяден от цироза черен дроб;
безумно погледът ти броди,
главата ти е празна като твоя джоб.
Със страшна скорост в блатото затъваш, ...

Луната е кръгла.
По-ясна
от слънцето ми.
Което си чопли
носа ...

С пръсти
си гребнах
от облаче.
Като захарен
памук ...

Обходих цялата земя, за да те открия.
Няма те...
Търсих те в изгрева,
протягах треперещи ръце. Няма те.
Къде си? ...

Жадна е моята душа за капчица любов.
Празно е моето сърце.
Моля се, любов, ела.
Изпълни сърцето ми.
Нека отново да заживея с мисълта за теб. ...

Напразно се опитваш всеки път на ново от мене ти да бъдеш по-добра... Завистнице, нима не виждаш, че мойто име всъщност е Жена... Но аз не съм виновна за това, че си безлична в хорските очи... Че не предизвикваш капка интерес... Замисли се... Може би вината все пак в тебе се таи... Лъжи щом можеш, д ...

Научи ме да танцувам,
а не знаеше стъпките.
Гласът ти ме топлеше,
когато слънцето
беше сърдито. ...

Поглъщай ме жадно като сладка отрова
всеки признак на воля стъпчи.
Отпрати ревността и тази бясна умора
Обладавай ме диво очи във очи.
Измъчвай ме докато започна да моля, ...

Тъжно, по-тъжно, най-тъжно, САМОТНО... Страшно! Самотно и страшно...
Но не уединение, а истински дефицит на ИСТИНСКИ ХОРА. Къде са? Защо улиците тънат в самота, а изгубените бегълци бродят в тази Пустош? Защо те общуват с Липсата на живи същества по принуда, а тя им отвръща с досада?
Животът е пълен ...

Какво подяволите аз направих? чувствата си към едно момиче забравих, дали да продължа напред или да си мисля за теб, не знам какво да правя вече можеби времето ми изтече. Ти ми каза:"Всичко беше лъжа!" в този миг аз исках да умра, мечтите ми се сринаха до край, сърцето ми спря да бие май Забога жела ...

-1-
Събуждам се от тибетско ръмжене на три гласа. Опитвам се да пригласям, но като че ли само на сън...
Усещам прилив на бодрост. Поглеждам часовникът на телефона си. С почуда установявам, че е 4:53 часа. Протягам се и едва не падам от кревата. Толкова рано май не съм се будил от предното ми идване ...

И значи тъй – реши и си отиваш
оставяш две малки деца,
една сломена жена
търсеща нежност и топлина.
Виждах те през месец, два ...

Отдавна е известно, че прогресът не върви по права линия, че има върхове и спадове, но след тях следват още по могъщи завоевания и постижения. Законът за спиралата е познат от векове. Нагоре и напред върви само този, който осмисля спирането и с нови сили поема напред.
Но прогрес или упадък е животът ...

Колко пъти молех се да те намразя,
защото тези чувства ме горят.
Колко пъти достойнството си смазвах,
готова с теб да продължа.
Думите излишни са,но те обичам, ...

Лятото избяга по тревата и остави след себе си капки от дъжда, сълзи в които се смяха, нашите влюбени още сърца. Огънят бавно изгасваше, пътят бе толкос далеч и разстоянието помежду ни нарасваше, мълча,но в сърцето си викам-да спреш! Не намерих сили да ти кажа "обичам те" защото бях горда пред себе ...

Отстъпвам от дежурство. Прибирам се и се приготвяме се за село. Слизаме с бебо до колата. После сядаме на пейките и му давам му да хапне орехчета и ябълка. Подавам му бурканче от детска храна пълно с белени слънчогледови семчици. Започвам да пренасям багажи. Малкия ме следва на всяка крачка. Качвам ...