Очите ти са дяволски красиви,
очите ти излъчват светлина.
Очите ти са ангели изгриви,
очите ти блестят в нощта!
В очите ти виждам бурното море ...

Две години страдах
и те обичах всяка нощ!
Две години падах
и с живота бях на нож!
Две години от живота си дадох, ...

Винаги гоним дъгата
и облаците покрай нас летят!
Винаги молим съдбата
да ни помогне за последен път!
Но моментите хубави, ...

Да се помолим сега, когато жегата спича лицата ни, когато сухият вятър като с брадва насича телата ни. Да поискаме влага, да поискаме тежка мъгла, да трептим и да чакаме, капки конденз да изцедим от себе си. И да пием, да пием за нас, за силата на думите, за смелостта и търпението, за любовта към жи ...

Не искам да отварям очи,
не ми се живее вече.
Трупам болка,там където най-много ме боли,
от където мина само преча.
... ...

Иска ми се да знам,
когато затвориш очи,какво виждаш?
Иска ми се да съм там,
когато пак до нея се спираш и от всички се криеш...
Иска ми се да съм наясно ...

Имам хляб сега,
а все гладна си лягам...
Заспивам в нощтта,
но за кой ли път сама оставам?
... ...

Дали те обичах
не зная,
но за мен значеше много
и исках да си с мен до края
С теб плачех и се смеех ...

Малка приказка с много запетайки
Имало едно време.
Преди,много,много лета.
Една кална локва в която живеел един жабок.
Всъщност,там имало и други жаби и жабоци но този ...

Вместо "ЗДРАВЕЙТЕ" на всички от сайта!
този стих подарявам на Ели Господинова / Принцеса /
На далечно плаване
заникъде,
за да достигнеш ...

...А просто много ми се плаче... Нуждая се от теб сега... Нима не виждаш?Сърцето ми се къса... А ти ми казваш-"утре ще се върна..." Разбери...Не искам да отричам, че в мене болката и страха живеят... Сякаш самотата ме обрича щом не си до мене... Така не бях се чувствала от доста време... Като пясък ...

И ето пак стои сама, загледана в звездите тя, момиче малко с ангелска душа в очакване на любовта - чувството, даряващо крила. И макар, наранена за пореден път, искра надежда в сърцето й гори, че ще срещне принца следващият път и няма повече да я боли. Сълзи в очите й блестят като малки капчици роса ...

Много далече има няколко хълма
окъпани от залеза на уморено слънце,
една поляна с виолетови отенъци
и спрял жребец до синьо черен.
И млада мексиканка, поседнала ...

Векове наред най-различни любители на заниманията в тясна стаичка, осветена от огризка свещ, с паче перо в ръка и оплескана мастилница, изписват със стягаща гърлото и навлажняваща очите чувственост спазмите и вълнения на всеизвестния сърдечен мускул. Неприятния навик на писаното слово да прави реалн ...

Много хора са лицемерни. Според тълковния речник това означава поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност. Още в най древни времена, ако вождът на племето ти зададе въпроса дали харесваш новата му жена, независимо от това, че тя прили ...

Днес било модерно да се чака, независимо къде и за какво и аз, за да не остана по назад, наредих се на опашката с най-много хора. Заседнах да чакам за „щастие”. „Луда ли си” – ми казваха – „За теб няма да стигне.” Какво като съм луда, защо да не почакам, та нали е за „идеята”... Дъжд валя...слънце п ...

Като птица погалена от топъл лъч,
аз скъсах зимните окови
и политнах, разперила крила
уверено към неизвестността.
Мислех, че от съдбата съм обречена ...

Лети си времето. Безжалостно затрупва
всяка неизживяна от нас минута.
Препуска с огромни стъпки.
Дали защото самотните ни мигове са тъжни
или пък желанието му да ни събере ...

Това се случи много, много отдавна, още когато дърветата се окичваха в бледо зелено, а цветята свенливо се подаваха изпод закоравялата пръст.Птичките започваха старата си песен на нов глас, а катеричките правеха щателно преброяване на останалите от зимата жълъди.Слънцето още се срамуваше да се показ ...

Недоразуменията винаги се дължат на недоизказване. Някои хора до такава степен са развили изкуството да си траят, че просто са забравили да общуват. Това в повечето случаи води до загуби, защото същите тези хора не са осъзнали какво е това да общуваш. Нямат си и на представа какво може да пропуснат. ...

За всеки, който някога се е чувствал потиснат.За всеки, който поне веднъж в живота си е губил почва под краката си или тъкмо обратното, бил е толкова здраво стъпил на земята, че красивият бръшлян му се е струвал като метални вериги, а пред всеки камък се е чувствал като Сезиф.За всеки, който е прест ...

Колко съм глупава! Живея с празни мечти и безсмислени обещания. Живот обречен на молитви, на страх, на самота. Затвор... Затворена в собственото си мрачно подсъзнание. Отхвърлена, забравена, неразбрана.Залъгвана с плоски лъжи, мразена. Мразена от съдбата, от късмета, от щастието, от любовта. Пак зас ...

С тези няколко думи
искам да благодаря
на очи и усмивка, които
всеки ще покорят.
Не бих могъл да опиша ...

По булеварда на живота
вървим всички ние.
И никой не може
от себе си да се скрие.
Едни от нас пътуват в платното локално ...

Значи ли нещо за мен,
ако мога слова да редя без умора
и както аз го желая?
Откровенно казвам:
- Не зная! ...

Дали някога ще разбереш какво съм аз?.... Дали някога ще разбера , какво си ти?... Дали някога ще намерим себе си?.... Не е толкова сложен живота,не... ... ние сами си го правим такъв.

Тръпнеща целувам слънцето
без дори да изгоря.
От ръцете ти отпивам
жива, жареща вода.
Паля свещи срещу вятъра. ...

Ти си млад и красив
и смущаващо сам.
Като гръм си свенлив,
като изгрева прям.
Живи, светли вълни. ...

В НОЩТА
Светкавица разкъса небосвода ,
разнесе се разтърсващ гръм ,
заглъхна на щурците съпровода ,
започна леко да ръми навън. ...

Slavery and War The planet earth in 1787 A.D. More than three-quarters of its people Were in bondage of some kind, Including serfdom and slavery, 80.000 Africans were chain and fettered and taken to the new world every year. There was no anti-slavery campaign. On may 22nd 1787 Twelve men met in Lond ...

I saw the morning - Видях сутринта.
It was shattered by a gun - Беше разбудена от пушка..
Heard a scream, saw him fall, no one cried - Чух вик, видях го да пада, но никой не плака.
I saw a mother - Видях майка.
She was praying for her son - Тя се молеше за своя син. ...

От две години тук лежа си
в студения си вече гроб.
Не спомням си дори смъртта си,
а само този влажен ров.
Каменни колони ...

Болно съзнание в мен твори,
разяжда кръвта и моята душа.
Понякога ражда странни творби,
чувствам, че пак в нещо греша.
Болно съзнание в мен живее, ...

Как искам да изтръгна болката... Да я хвърля някаде, където никого не ще рани! Самочуствие за трима в ръцете си да взема, което ще помогне моя лик пред мнозина лесно да се мени! О, искам днес да съм суетна. По-красива от другите дори, а не под черупка глупава да се затварям и да крия своите мечти...

Колко ли жени си имал? Колко ли?
Аз тяхната бройка не знам!
Колко от тях си обичал? Колко ли?
Аз това също не знам!
Аз знам колко те обичам, ...