Ефектът на пеперудата

Това се случи много, много отдавна, още когато дърветата се окичваха в бледо зелено, а цветята свенливо се подаваха изпод закоравялата пръст.Птичките започваха старата си песен на нов глас, а катеричките правеха щателно преброяване на останалите от зимата жълъди.Слънцето още се срамуваше да се показва пред хората, за това старателно се прикриваше зад облаците, а пък те от своя страна се изчервяваха от гордост.Малкото останал сняг направо блестеше от щастие, че е още на този свят и се топеше от любов по слънчевите лъчи. Но на фона на цялата тази идилия едно създание не беше на мястото си.Не намираше пробуждането на пролетта за чудо.Не виждаше красотата на изгрева и очарованието на залеза, не откриваше съвършенството на деня и потайностите на нощта не я привличаха.Дори напротив, красотата и се струваше банална, а хармонията-скучна.И точно в един от онези прекрасни дни, които може и никога да не се повторят, от най-красивото цвете на поляната, една златиста пеперуда грациозно разпърха с крилца.Въздухът около нея потрепери от вълнение, а наоколо сякаш се посипа златен прашец.Но пеперудата не забеляза това, тя никога не се бе намирала за красива.Само веднъж се бе оглеждала в бистрите води на едно поточе, но създанието, което я следеше с поглед не й хареса.Прекалено много се сливаше с всичко, сякаш беше продължение на някое клонче или пък още едно цветче в розовия храст.Тя винаги се бе имала за нещо по-различно от другите.Нито повече, нито по-малко, просто по-различна.Изпитваше облекчение, че не е здраво стъпила на земята като цветята.Радваше се, че не трябва да се бори и да пълзи за всяка трохичка хляб като мравките.Но най-много от всичко беше благодарна, че можеше сама да избира пътя си.Не беше като малките, обли камъчета, които реката всеки ден носеше насам, натам и променяше посоката им според настроенията си. И точно в онази сутрин, когато луната още се сбогуваше с едно ручейче, а слънцето весело приветстваше едно ято птички, пеперудата реши да избере своя път и да замине надалеч.Тя летя дълго като от време на време се спираше да си почине на върха на някоя тревица или да си поеме дъх на вкопчила се здраво в някое клонче.Така тя стигна чак зад голямата купа сено в другия край на поляната.И тъкмо се беше отчаяла, че там всичко е до болка банално както оттам, откъдето беше дошла, тя видя нещо, което прикова погледа й.Беше друга пеперуда, но се личеше, че е мъжка.Беше тъмна като най-непрогледната нощ, но очите й бяха като две ярки Вечерници.В тях се четеше нежност, доброта, разбиране и нещо, което златистата пеперуда досега не беше срещала.Дали това не беше пословичната любов от приказките, за която всяка пеперуда мечтае още от пашкула си?!Независимо дали беше любов или пък нещо друго, чувството я завладяваше все по-силно и това й харесваше!Бяха се гледали само няколко мига, но усещаха с всяка фибра то тялото си, че искат да прекарат живота си с заедно.Искаха да се наслаждават на скучната хармония, да се предадат на баналната красота и никога да не могат да избягат от нея. И загледани така един в друг, те дори не забелязаха огромната лапа, която се пресегна и повали мъжката пеперуда.Всичко стана за един миг, за един единствен миг всичко рухна.Златистата пеперуда усети, че я завладява ново чувство, може би дори по-силно от любовта-болката.Малкото й сърчице биеше все по-силно и все по-силно, докато на края не издържа и се пръсна.Изведнъж болката изчезна, всичко изчезна.Но някъде там, нито много близо, нито много далеч се виждаше един тъмен силует, а двете Вечерници се открояваха още по-ярко.И двете пеперуди потеглиха напред, като след тях се сипеше златен прашец. Търсете своята сродна душа, за да отлетите заедно към вечността.