Някога бях,
но вече не съм...
Някога имах -
сега просто е сън...
Някога вярвах, ...

Мрачен затвор
Лутам се, диря свое пространство,
срещам хора усмихнати, щастливи,
ала се чувствам все едно изпратена във странство,
сякаш съм мъртва, а те единствени са живи. ...

Капките дъжд по стъкло се стичат,
гледам и сякаш те виждам през тях.
Там си, далече, толкоз различен,
в себе си скрил моя мъничък грях.
Плаче нощта и пищи самотата, ...

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта ...

Все още не вярвам,че те имам,че си мой,
сякаш ангел небесен при мен те изпрати.
Ти появи се във живота мой,
точно когато имах нужда от помощта ти.
Дойде от нищото,подаде ми приятелската си ръка, ...

Не бях осъзнала колко си прекрасен,
не бях осъзнала колко важен си за мен.
Не бях!
Не бях осъзнала как си съвършен,
не бях осъзнала как си опростен. ...

Някак трепети горещи
във сърцето си усещам,
две метални клещи
спират ми дъха на често.
Аз мълча, не предизвиквам, ...

Една история
Беше Септември,листата падаха бавно и същевременно толкова красиво.Образуваха един безкраен,загадъчен, жълто-кафяв килим,който придаваше на природата достойно савършенство.Та нали именно Есента беше един от наи-хубавите и спокойни сезони,сплотяващи любовта,щастието и приятелството.
Точн ...

Когато ти решиш да си отидеш, недей си взима сбогом,
нито с мен,нито с морето
...Тъжно е нали... Тръгваш си
и сякаш всичко тук крещи: "Остани!".
Но не можеш. Нима нищо не те задържа тук? ...

Горещи чувства
По стъпките ти аз сълзи ще роня,
в сърцето ми ще бие луда кръв.
Не успях от него аз да те прогоня,
сега там има само скръб. ...

Орисана ли съм сама да бъда,
без моята единствена любов.
Мечтите си рисувах, а не сбъднах -
защо ми е тогава тоз живот.
От грехове ли изгорих крилата си, ...

Седя сама,отново изоставена,
и пак стихове пиша от скука,
от света изолирана,от всички забравена,
на вратата ми никой отдавна не чука.
А някога имах и любов, и приятели, ...

Защо такава е съдбата моя
да съм нещастна и самотна?
На господ всеки ден се моля,
да утеши душата ми сиротна
Знам,че правих много грешки ...

Барабани дъждът по дъното на баркасата, сякаш 4-та пролетарска кавалерийска дивизия на Ворошилов преминава през Кронщад.
Жар-птица в такт с дъжда трака със зъби. И Драконът също. Крайно време е да влязат под платното, да се подслонят, да се сгреят. Кой знае колко дрехи по себе си нямат, но са напоен ...

Взирам се в теб, искам да потъна в душата ти.
Търся място за мен, скрито от сетивата ти.
Пленявам съзнанието ти, искам роб то да ми бъде.
Безропотно мой, всички други далеч да пропъди.
Предизвиквам желанието ти и твоите ласки попивам. ...

Звездите са нанизани мъниста
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер... ...

Не си отиде, когато се усмихвах,
не си отиде, когато бягах,
не си отиде, когато се мръщех,
не си отиде, когато ти вярвах.
Не си отиде след хиляди дрязги, ...

Настъпвам малки цветни стъкълца
от крилата на стотици пеперуди.
Болезнена бе тази красота
и затова я тъпча, за да се събудя.
Във въздуха трептеше свобода, ...

Нанизваше стиховете си върху шиш!
Болеше ги.
Мастилото капеше ...
Запази си само последният лист -
най-скъпия, ...

Един кашон надежди,
полепен с тиксо
на каруцата на спомените,
пред нея паднал кон
и дори нямаш куршум ...

Целуваше земята,
като върнал се от дълго пътешествие.
Огледах се
за кацнал космически кораб,
а той ми изповяда, ...

Пътуваше три дни,
мълча за три години
напред,
накрая рече:
-Мъдрият, ...

Да се вглеждаш
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти, ...

Седя самотна край реката,
отново мисля си за теб.
Как желая да те видя
в утрото на изгряващия ден.
Да те целуна тъй нежно, ...

Ако можех да не те обичам
щях да го направя,
душата ми да отпочине,
от този огън, който ме гори
само пепел да остане. ...

Нарисувана върху вазата стара. Реката е щрих.

С черпака небесен ще загреба звезди и ще отпия нощ...

Няма ме, какво ли диша и говори,
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на прояденият корен,
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано ...

Вдигнах ръка за стоп и изведнъж вятъра спря.
Както свиреше силен и остър, сечеше ушите ми и с кичурите ми коса закриваше ушите, подобно автомобил намали рязко и спря, а носена от него наилонова кисийка висна на метри пред мен като украшение на празното пространство.
Извърнах глава. На стотина метра ...

Все още мрачна и тежка завеса се спускаше над паметта ми.
Чувствах във волана и посоката сигурност, но не знаех нищо повече.
Нямах памет, нито знаех защо, но знаех какво трябва. Да шофирам в тази посока. Навлезнах в градчето. Името му не ми говореше нищо, но реших, че е мило име, а и всичко започна ...

Изчезна както се и появи. Не ми се стори сериозно и друг път си е правил шеги. Не разбрах чувството му за хумор, много неща не разбрах.
Той просто изчезна. С нищо не загатваше, че ще го стори, но търсих навсякъде. Първо на любимата му пейка. Винаги намираше начин за да я изцапа с нещо изглеждащо дос ...

- Устните ми са клавиатури с триста тридесет и три клавиша,
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово, ...

Не си сама
Когато късно във нощта,
разбереш, че си сама,
не се отчайвай на мига!
Спомни си за онази тишина, ...

Студено е навън, а теб те няма,
студено е, а ти не си до мен.
Чакам те във мрака скрит, потаен
и тихичко се молех да се върне
онзи ден. ...

Един ден, както четях за поредния изпит, на който трябваше да се явя, реших малко да почина, направих си кафе, излязох на терасата да го изпия и да се понаслаждавам на гледката. Предпочитах да се излягам върху шезлонга и да наблюдавам кравичките или конете, чиито стопани понякога оставят да пасат св ...

Шумният ден
се изнизва по плочките,
бавно събиращ
следи от нозе,
ляга умората - ...