Вечер си лягам с мисълта за теб, с желание да те сънувам, с молитва утре да те срещна сред хората в сивия град, за да усетя аромата ти, да чуя гласа ти, да видя как усмивката огрява угриженото ти лице, да се докосна до струна от душата ти, да зарадвам поне един човек и този човек да си ТИ. На сутрин ...

България. Това е моята родина, моят дом и моето поприще. Тук се родих и разбрах що е любов, мъка и радост. Тук за първи път бях щастлива. Тук ще живея, ще творя, ще създам семейство и пак тук ще умра. В България започна моят живот и се надявам, че именно тя го прави смислен и точно такъв, какъвто ис ...

Разбит от себе си,
разбит от свойта същност,
същността на бог.
Той седеше
потънал в спомени, ...

..защото мога да те слушам, мога да вникна в душата ти, мога да ти помогна... Когато ми говориш с прекрасния си глас, аз потъвам в думите ти, вниквам в тях и те разбирам. Това, което заглъхва в ушите ми остава само в мисълта ми, а оттам никой не може да го чуе. Когато ми говориш, аз виждам сълзите в ...

Не мога да забравя тишината след като си тръгна, а ти помниш ли лицето ми в сълзи? И нямаше те за да ме прегърнеш, когато моят свят се разруши. Сякаш съм заспала тайно и чакам твоят глас да ме събуди, далече от всичко познато, без истински неща и думи. само спомен в душата ми остана, спомен за краси ...

Човек е свободен, ако може да избира, ако сам намира път, по който да върви, и ако душата му след буря не умира, той всеки страх ще победи. Човек е тъжен, щом болката го стяга, щом черни урагани го връхлитат, и няма щастие, към което да избяга, той своята мъка с чуждата преплита. Човек е мъртъв, щом ...

Моята мъка сега ще те обвземе, като страшна сила тя ще те превземе и няма място, на което за се скриеш, името ми във всичко лошо ще откриваш. Не искам никога да ме забравиш, искам да желаеш силно да ме мразиш, споменът за нас да не те напуска нито ден, във всяко момиче да виждаш нещо от мен. Искам в ...

Как да живея без да съм влюбена? То т`ва живот ли е? Не е ли само съществуване? Не мога ве, не мога. Ама к`во да се прави, щом се налага.
Не винаги това, което си търсил е точно това, което си търсил. Понякога се оказва груба грешка на съдбата, която си е позволила да приближи твърде много мечтите д ...

Огледало
Мойта бурна младост
тъне в сенки и нерадост!
Нямам думи да опиша
тази адска самота... ...

Днес ще се разходя из страниците на твоята история.
Ще пипам нежно,
ще намеря сума ти мечти забравени,
ще ги изтупам от прахта на времето,
че пак да блеснат те в твоя ден. ...

Ставаш всяка сутрин с желанието да убедиш, понякога дори излъжеш, че това, което ти можеш да предложиш, го няма никой друг.
Чувствата ти се превръщат в добре обработена от опита драматургия, в сценарий като по учебник.
Играеш, за да не загубиш, вълната никога не спира, а тя води или до върха или до ...

Търся те в безкрайното
сияние на бъдещето
и не те съзирам.
Търся те в далечното
безбрежно минало, ...

Дърво не засадих ,да има нещо след мен.
Започната книга,която писах не дописах.
Любов в радост и мъка,
такава в каквато се врекох не срещнах.
И мисля си какво ще остане след мен. ...

Две души се спасяват от греха,
две души се сливат в една
и почват техните сърца
да бият за обичта.
Обич, която не спира да гори, ...

Над яркото небе,
се спуска мрак,
дали съм с теб
или сам съм пак?
Над тревата тъй зелена, ...

Липсваш ми, толкова ми липсваш...
Навсякъде виждам твоя образ,
твоя нежен поглед,
който ме кара да полудявам
и любовта си на никой друг да не давам! ...

Защо все още мисля за теб,
защо все още те обичам?
Защо не мога да те забравя
и да премина напред без
по теб да въздишам? ...

ИСКАМ СИ КОЖАТА
Искам да гръмна!
На хиляди парченца да се разпилея.
Искам старото си Аз да върна!
И да разбера защо живея. ...

Понякога обичам да се връщам
към това, което е било.
Внимателно да пренареждам
спомени по горните полици.
Да поливам със сълзи ...

Гражданите имат право на здравословна
и благоприятна околна среда в съответствие
с установените стандарти и нормативи.
Те са длъжни да опазват околната среда.
(чл. 55) ...

Като в дълбока есен -
дъжд вали,
вали не спира.
Започна изведнъж,
студ отвред извира. ...

Теб и само теб...
На Г.
Да ме обгърнеш в обятията топли,
да потъна леко в тях,
да чувствам, че ме пазиш. ...

Не мога да повярвам във живота,
Щом знам че чака ме смъртта...
А тя е толкова наблизо...
Че чак усещам и дъха...
Усещам как докосва ме със пръсти, ...

Поредната врата прекосяваш сам
в кутия за обувки пазиш сърцето.
Никой не допускаш там
и вече не поглеждаш към небето.
Хей,приятелю,не допускай да станеш леден, ...

Нещастие и самота
какво остава -
да прибавим и празнота,
но тук римува се и лъжа,
защо да не сложим и тъга. ...

...внезапно пропадна.Беше така неочаквано, че дъхът му остана някъде горе, а тялото едва не се разби в земята като гипсова статуя.Три метра са сериозна височина,особено когато опората под краката ти изчезне без някаква видима причина.
Скоро се свести.Дланите му бяха изтръпнали, главата шумеше и кате ...

Литургията бе свършила и монсиньор Джонатан бавно излизаше покрай банките в църквата. Повечето хора вече бяха отвън или си бяха отишли. Няколко души все още се молеха коленичели пред свойте места. До сега никога не бе влизал в помещение на църква използвано по-рано за театрален салон. Скромността на ...

Още една нощ пред компютъра... Далеч от приятелите(приятели ли?Имаше ли ги?),далеч от истинския живот, от който хората грабеха, мислейки само за себе си и далеч от разпиляните по тесните улички чувства. Тя беше сама, за кой ли път. Усещаше болка в гърдите - сякаш пробождания от нож, болка, породена ...

Вятърът препуска по морските вълни,
а звездите ясно спускат малки светлини. Широкото небе с завесата от бял памук, събира любовта ни, която свършва тук -
и по пясъчният бряг осветен от лунният калпак,
и сребърният звън обгръща ни с милувки над летния ни жълшебен сън.