Вяра
Човек е свободен, ако може да избира,
ако сам намира път, по който да върви,
и ако душата му след буря не умира,
той всеки страх ще победи.
Човек е тъжен, щом болката го стяга,
щом черни урагани го връхлитат,
и няма щастие, към което да избяга,
той своята мъка с чуждата преплита.
Човек е мъртъв, щом може да мрази,
щом негодува пред външния свят,
и щом душата си не може да опази,
той заравя сърцето си в прах.
Човек е жив, когато обича,
когато отваря своето сърце,
щом във всичко се зарича
да не пуска чуждите ръце.
Да ги пази вечно в своите длани,
да вървите заедно през света,
и душите ви да бъдат вечно млади,
приемайки в сърцата любовта.
И всеки път щом душата стене,
да има на кого да се опреш,
отново да се върне хубавото време
и своята вяра на друг да предадеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены
