Не мога да повярвам във живота
Не мога да повярвам във живота,
Щом знам че чака ме смъртта...
А тя е толкова наблизо...
Че чак усещам и дъха...
Усещам как докосва ме със пръсти,
Прокарва длан по моята коса...
И после нежно ме прегръща...
За да не бъда пак сама...
За нея знам,че няма да забрави
Да дойде,да ми подаде ръка!
Когато падам ще ме хване
И няма да ме пусне...само тя...
Усещам ласките й хладни...
Как приближават сякаш във каданс.
И всеки миг за мен ще свърши
Живота...като не танцуван танц.
Забравен! Сякаш никога не е танцуван!
Самотен танц...а сред тълпа...
Но музиката май че свърши!?...
Какво е танц във тишина...
Дочувам само глухи звуци
И нежен глас – „Ела! Ела!”...
Усещам хладните й пръсти,
Да галят моята коса....
И тръгвам с нея – там в безкрая!...
Където няма самота...
Защото тя ще бъде винаги до мене...
И тъй...до края на света...
12.04.2005
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Петкова Все права защищены
)) Имаш голям талант! Я да видим и другите ти произведения...
