Един човек на асфалта лежеше,
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска? ...
Земя и небе се сливат в морето,
подават ръце и вадят сърцето.
Очите заспиват - не виждат лицето,
сълзите изстиват и падат в морето...
обгръщам те с устни и пия морето, ...
Не плачи за мен - не заслужавам.
Но знам - не мога да те спра.
Сега ме виждаш още по-прекрасна.
Но вече чужда. Още по-сама...
Очите ти проглеждат с болка. ...
