Мъката
Един човек на асфалта лежеше,
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска?
Защо се е вкопчил във нея така?"
Не разбрах, че не той я държи и я иска,
а тя него дърпа без сили в студа.
Тя бе му отнела и дом, и семейство,
и работа, радост, живот...
И бе му оставила спомен, бутилка...
и дрипи, и локви - мизерен живот.
Тя го бе влачила дълги, безбройни години,
бе го давила в черни води,
бе за него и дом, и семейство,
бе за него безжизнени дни.
А накрая, останала вече безсилна -
без да има у него какво да сломи,
тя му бе взела живота безжизнен
и отново оставила сам да лежи.
И минаваха хора със погледи празни,
с устремени, сериозни лица.
И си казваха: "Просто бездомник."
и обръщаха гордо глава.
А човкът лежеше все тъй безжизнен,
все тъй сам, изоставен и ням.
Бе загубил той всичко и всички.
Бе загубил и своята мъка сега.
Аз подминах без нищо да сторя.
И в миг станах аз като тях...
като многото хладни, безчувствени хора,
дето гордо обръщат глава.
15.12.2000
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска?
Защо се е вкопчил във нея така?"
Не разбрах, че не той я държи и я иска,
а тя него дърпа без сили в студа.
Тя бе му отнела и дом, и семейство,
и работа, радост, живот...
И бе му оставила спомен, бутилка...
и дрипи, и локви - мизерен живот.
Тя го бе влачила дълги, безбройни години,
бе го давила в черни води,
бе за него и дом, и семейство,
бе за него безжизнени дни.
А накрая, останала вече безсилна -
без да има у него какво да сломи,
тя му бе взела живота безжизнен
и отново оставила сам да лежи.
И минаваха хора със погледи празни,
с устремени, сериозни лица.
И си казваха: "Просто бездомник."
и обръщаха гордо глава.
А човкът лежеше все тъй безжизнен,
все тъй сам, изоставен и ням.
Бе загубил той всичко и всички.
Бе загубил и своята мъка сега.
Аз подминах без нищо да сторя.
И в миг станах аз като тях...
като многото хладни, безчувствени хора,
дето гордо обръщат глава.
15.12.2000
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Петкова Все права защищены
