Мъката
Един човек на асфалта лежеше,
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска?
Защо се е вкопчил във нея така?"
Не разбрах, че не той я държи и я иска,
а тя него дърпа без сили в студа.
Тя бе му отнела и дом, и семейство,
и работа, радост, живот...
И бе му оставила спомен, бутилка...
и дрипи, и локви - мизерен живот.
Тя го бе влачила дълги, безбройни години,
бе го давила в черни води,
бе за него и дом, и семейство,
бе за него безжизнени дни.
А накрая, останала вече безсилна -
без да има у него какво да сломи,
тя му бе взела живота безжизнен
и отново оставила сам да лежи.
И минаваха хора със погледи празни,
с устремени, сериозни лица.
И си казваха: "Просто бездомник."
и обръщаха гордо глава.
А човкът лежеше все тъй безжизнен,
все тъй сам, изоставен и ням.
Бе загубил той всичко и всички.
Бе загубил и своята мъка сега.
Аз подминах без нищо да сторя.
И в миг станах аз като тях...
като многото хладни, безчувствени хора,
дето гордо обръщат глава.
15.12.2000
на бордюра положил глава.
В ръце посинели свойта болка държеше -
едничка останала, тежка съдба.
Аз вървях и се чудех: "Защо ли я стиска?
Защо се е вкопчил във нея така?"
Не разбрах, че не той я държи и я иска,
а тя него дърпа без сили в студа.
Тя бе му отнела и дом, и семейство,
и работа, радост, живот...
И бе му оставила спомен, бутилка...
и дрипи, и локви - мизерен живот.
Тя го бе влачила дълги, безбройни години,
бе го давила в черни води,
бе за него и дом, и семейство,
бе за него безжизнени дни.
А накрая, останала вече безсилна -
без да има у него какво да сломи,
тя му бе взела живота безжизнен
и отново оставила сам да лежи.
И минаваха хора със погледи празни,
с устремени, сериозни лица.
И си казваха: "Просто бездомник."
и обръщаха гордо глава.
А човкът лежеше все тъй безжизнен,
все тъй сам, изоставен и ням.
Бе загубил той всичко и всички.
Бе загубил и своята мъка сега.
Аз подминах без нищо да сторя.
И в миг станах аз като тях...
като многото хладни, безчувствени хора,
дето гордо обръщат глава.
15.12.2000
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Петкова Всички права запазени
