Така ли съм орисан?…На перона
с букет цветя да махам след вагона -
последният, стопен във коловоза.
По който не посмях да тръгна…
Увяхнаха в ръцете ми цветята. ...

Затворен ресторантът.
Прибират се и пияните.
Хълцукат тихичко из тъмното,
опипвайки света със длани.
По чергата на сенките, ...

Погребан под одеалото затихвам.
Вещае зима тъмния прозорец,
зад който шумно душат ветровете.
И сякаш скрит, заровен под чаршафа
усещам своя дъх на гонено животно, ...

Животът всеки ден се разрушава,
превръща се във навик, пошла скука.
Продадохме иконите за вино
и пием утрото до капка.
А пълни са кръчмарските ни чаши!… ...

Със ятата жерави потеглям.
Пушат изгорелите стърнища.
Вятърът разнася черни врани,
както пъдя свойте мисли.
Жеравите плачат на раздяла. ...

Колата пак загря. От капака започнаха да се издигат бели кълба пара, шофьорите около нас започнаха многозначително да правят гримаси и да подсвиркват с клаксоните. Явно беше, че няма да можем да стигнем до работата с нея, ще трябва да се вика “Пътна помощ” и тъй нататък. Разправии само. Като не върв ...

Дъщеря ми е на 17 години.
Неочаквано бързо порасна. Или аз остарях неочаквано. Все едно. Времето е минало някак. Не си спомням как - в работа, ракията вечер, лошото настроение сутрин, умора, депресии, грижи за хладилника и телефона. Парното не съм го плащал от една година. Все някой чиновник ще се с ...

- Как се стигна до тук ли ?... Ами...дълга история. Знаеш ли впрочем, как започна всичко? Няма да повярваш! Но е истина ! Ами, пътувах до Своге по работа....На връщане имах около половин час до влака, пих кафе, после реших да хапна нещо на гарата. В ония...нали ги знаеш - гаровите закусвални. Взех с ...

Сигурно главата ще ми се пръсне.
Какво ми има на ръката,
защо тя иска да я отблъсне?
Става жежко, искаш просто да избягаш
и не знам защо устата ми затваряш. ...

Лудост сляпа пропълзява
когато слънцето залязва,
самотата само ти припява,
омразата, която живота ти вгорчава.
Чувствам се мъртъв.... толкова мъртъв... ...

Един поглед върху плът ранима,
мисъл, че всичко е изпълнимо ,
едно чувство нерарушимо
в душа помислила, че е значима
и само четири думи се повтарят в живота - ...

Ако преминеш през тунела пълен със страх
И видиш Рай сред облаците в небесата...
Когато паднеш на колене и Му кажеш "Грешен бях",
Тогава ще научиш, че Адът тук е...на Земята...
Вперил поглед в слънцето, сам слънце ти бъди. ...

Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...

Здравей, Любов! Днес пак те срещам.
Завърнах се от дългия си път.
Сега готова съм да споделя със теб частица
от туй, що ти запали в мойта гръд.
Здравей, Любов! Днес пак те срещам, ...

Обичам твоя непукизъм,
дори когато ставаш арогантен.
Обичам твойто непокорство,
дори когато стига до нахалство.
Обичам те най - вече сутрин, ...

* * *
Помниш ли онзи ден,
как ме понесе на ръце?
Помниш ли онзи миг,
в който бяхме само аз и ти? ...

Обичаш, когато те гледам.
Обичаш, когато те искам.
Обичаш, когато ревнувам.
Обичаш да бъдеш желан.
Но мразиш, когато желана съм аз. ...

Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...
Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, искате да удряте ли!? Да ме съборите, търкаляте с ритници из калта?... Давай ...

Огледалото си е огледало - вещ като всяка една друга във всеки дом. Но, защо пък тогава, човек не може без него? Ако попитате мен, хората приемат огледалото по различен начин. За едни то е средство, което вдъхва увереност, за други пък е просто едно пародийно отражение на човека, докато според трети ...

Сивушка беше умна крава,
до Белчо хич ни искаше да се вестява
за да оре в една държава,
отдавна преорана
и обрана. ...

Питам се каква е тази орисия,
щастието да не мога да открия.
Да бродя все сама, да те докосвам
без да мога с нежност да те уловя.
Ела и с лунен блясък ме дари, ...

"Ще те виждам ли отново?"
- Не знам. Ще ме виждаш ли, а тебе аз?
Ще се виждаме ли или само ще се гледаме?
Размити стъклообразувания
в кутийката на нашия етаж ...

От болка днес са свити устните.
Този дъжд ми спомни за теб.
И върна ме повторно, мислено
в онзи лудо среднощен копнеж...
Във съня ми гори тихо твоето сърце ...

Нощта се сгуши под забрадката си черна,
прикрила нежното си румено лице.
Не щеш ли вятъра, разбудил се я мерна
и се подпря на лакти с двете си ръце.
Поспря на млечен път, затихна и с възхита ...

Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...

Колко жалко.
Пак седиш сам,
седиш и мислиш -
какво е това живот?
Понякога мечтаеш, ...

Това, което правиш с мен - непоправимо
и нямам думи как обсебваш ме.
А не искам сега да утолявам жаждата си с теб.
Няма как и времето да върна.
Не е поправимо. ...

Когато залезът под теб умира
забравил в устните ти светла жар.
В душата бавно сега извират
следи от буря или от пожар.
Когато утрото превръща ...

Сърцето ми е изтъкано
от хиляди пулсиращи артерии,
усукани в преливащи нюанси
на бяло и червено ...
Сърцето ми е жива мартеничка. ...

Всъщност тя никога не е самотна
и преминавайки всички сезони
искрят за нея снежинките в зимата,
и нейни са ранните пролетни песни
на птиците, ...

Ако се вгледаш в очите
ще я намериш в поле
лятно умореното поле
там някъде където
в нива слънчогледи ...

Живот, илюзия, съдба човешка
преплитат се във моята душа.
Останала в безвремието на
фалшиви и безлични грешки
днес бягам аз от свойта самота. ...

Сини сенки пътуват в безкрая,
бял воал от умрели мечти.
Поглед блед и до болка отчаян,
две очи неизбежно сами.
Тиха нощ ,а луната се смее ...

ПОЯСНЕНИЕ
Аз съм само един астролог
и такъв, може би, ще остана.
Търся смисъла, правдата, бог
на звездите безброй в океана. ...

Споменът отдавна избледнял за нежност малка, зажаднял. На яве да излезе пак напира, но нещо вътре го възпира. Избива всичките прегради паметта побягва ужасено потта се стича на талази усмивка гасне примирено. Останах сам на двора птиците нещат да пеят тръгнах към обора врабците над мен се реят Да пр ...