Боли...
От болка днес са свити устните.
Този дъжд ми спомни за теб.
И върна ме повторно, мислено
в онзи лудо среднощен копнеж...
Във съня ми гори тихо твоето сърце
и докосвам за обич с нежните си ръце.
Препъва ме един крайпътен знак.
Пепелище в мене расте.
Къде съм аз? Къде, защо и как?
Тъмна болка света ми краде...
Ръми..във очите ми от любов.
Притихвам тихо до теб сега.
Изгубих те.
Изгасва тихо във мен свещта
обвита в призрачна синева...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Господинова Все права защищены
