Принцеса (Ели Господинова) Принцеса (Ели Господинова)
27
Mar 2, 2005, 9:30 AM

Боли...

  Poetry
303 0 16

От болка днес са свити устните.

Този дъжд ми спомни за теб.

И върна ме повторно, мислено

в онзи лудо среднощен копнеж...

Във съня ми гори тихо твоето сърце

и докосвам за обич с нежните си ръце.

Препъва ме един крайпътен знак.

Пепелище в мене расте.

Къде съм аз? Къде, защо и как?

Тъмна болка света ми краде...

Ръми..във очите ми от любов.

Притихвам тихо до теб сега.

Изгубих те.

Изгасва тихо във мен свещта

обвита в призрачна синева...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Господинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bobyy (Бобчо)
    bobyy (Бобчо)
    Не се гаси туй,що не гасне!Продължавай да живееш днес с погледа за утре!!!
  • shravac (Никола)
    shravac (Никола)
    Има връщане назад в сравнение с предишното, но ако преживяването е в реално време, трябва да се знае, че след нощта винаги следва утрото.Освен това
    "Поетът трябва винаги да бъде влюбен
    или в ненавист люта да пламти.
    Без любовта или омразата поетът е изгубен-
    гласът на музата във него няма да звучи."
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    и аз не искам да угасва, усмихни се като цвят и очаквай красиво начало
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    А не, няма да угасва, защото аз пазя резервно огънче и а загасне, а ще я запаля пак Тъй че няма отърване от светлото
  • Принцеса (Ели Господинова)
    Принцеса (Ели Господинова)
    "Дори и най - тъмната нощ води винаги към утрото.А заедно с него и към усещането за космическа самота..."
    Благодаря ти за милия отзив Никола...Нека любовта да е водеща за поета, прекалено много омраза има наоколо...
    Поздрави и много усмивки