Ти си градът, в който се родих,
Далеч от теб, сега света открих
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън,
представям си те и на яве ...

ПОСЛЕДНО СБОГОМ!
Здравей приятелю стар, аз се върнах.
Идвам при теб след толкова време.
Много мъка и радост аз преживях,
много срещи и много раздели! ...

Раждаме се и умираме сами. Но сами ли тръгваме? Живеем – не сами, проклинаме срещу това да сме сами. Обичаме сами да сме сами. И губим единствено сами. Печелим, умирайки, но винаги сами. Дали отново ще се раждаме, живеем и общуваме, или проклинаме, обичаме и губим, щом ще печелим, умирайки сами…

В дълбочината на болката
споделяме виното
от искрящата чаша,
препънала мечтите към перлата,
затоплена от горяща страст, ...

Милорад Павич: ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП
Един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, поръчал подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното.
Тъй като кюп ...

Мъ
жът без
жена е
парче мухлясала пица,
куп неогладени ризи, ...

В сърчицето си ми.
За да те имам,
във нощови омесвам
пълнолунните лъчи
със озарението на детските очи ...

I want you to know, that I'm happy for you
I wish nothing but the best for you both
An older version of me
Is she perverted like me
Would she go down on you in a theatre ...

Всичко започна с малкото мозък, който му беше останал... дори не бях сигурна дали остатъците се намират в главата му... Даааа, той беше символ на бавната, но сигурна деградация на българското младежко общество. Явно не съм избрала най- доброто време да се родя, защото излиза че и аз спадам към негов ...

-Мяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяу, мяяяяяяяяяяяяя... ауч, не ме замеряй с обувки де! Забранено ли е вече една котка да мяука? Простаци! Нищо не разбират!
-Ох, още ли се оплакваш?!
-Ти дойде?
-Е как да не дойда? Развикал си сe тук като... и аз не знам като какво и след това ми правиш някакви въпросителни ...

Зъъъъъъъъър!
-Ало, тук Министерството по Главите и Тяхното Рязане. Какво мога да направя за вас?
-Амиии... обаждам се за една глава... Бих желал да я отрежете...
-Ей, малкия, тоя телефон не е за игра. Веднага затваряй, моето момче, че едни батковци с пистолети ще дойдат да ти вземат играчките.
Уплаш ...

Всички сме сами на този свят, за лошо или за добро…факт. И се лутаме безкрайно по тесните, тъмни коридорчета на съдбата, устремени към края на тунела, към светлината.Светлина…Светлината от лампата в банята раздразни очите на Хоуп. Тя свали халата, с които бе наметнала голото си тяло и се погледна в ...

Горчиво вино до чаша първа- една изстрадала, изстинала стена, издигната против волята-нашата, една горяща свещ със синя кръв, угаснала, удавена в жарта на българския дух, на спомена за къщите на двата ката, на бъклицата с ракия отлежала и болката от чашата преляла. Но на кого продаваме ония бели ман ...

Уморен съм. Уморен като надеждата. И сам… Великден. Вяра Исусова- за да се изпълни писание- човек не получава онова, кото иска, а мълчание, като хиляди самотни свещи след Великденско бдение. Малки звезди- пожелания, Стопени от умора и надежда, капещи като кръв за избавление, оставящи диря от дима си ...

Вятъра разсипа косите ти по плажа, и се сля с нежността на тяхното докосване… Тъгата не разплака очите ти, но морето се развълнува и намокри лицето- любящо, нежно, от капки, светнали като бисери върху кадифе… Младостта ме грабва от стремежа да съществува- гола, красива, прекрасна под вопъла на очите ...

Благодарих ли ти за избора, любима? За това, че още тук съм, че ме има? Благодарих ли ти, че в моята безбрежност, Ме покори със мила нежност? Благодарих ли? Не, не съществува спомен… Къде е отлетяла болката? Защо сълзата се търкаля по небръснатата буза и как от мисълта за теб ръката потреперва върху ...

Шанс! От съдбата- като докосване, като забрава, че това е мечтата, която очакваме, докато угасваме..... Достигната, тя вече не е същата Достигнали-затваряме я в къщата на свойто недоверие, на странно суеверие, което хлопва вратата пред мечтата пратена от съдбата. И отново сами, изпаднали в транс: Къ ...

2дни, 48 часа, 2 минути и 48 секунди..... 2 дена, за които разтвори дущата. 2 дена, за които се превърна в мечтата. 2 дена, в които горя. 2 дена, в които умря..... Като последните 48 часа живот, последно изстрадани, чувствени, тлеещи като жарава в огнището, превърнали синевата на утрото в мъгливо из ...

Обади се от някъде далече- телефона прекъснат е вече, а спомена в душа гори, че си забравила езика си дори... И тази болка ме разкъсва- парчета живи в мен откъсва. Сълзите тръгват и следа остава, душата се изпепелява... Къде си?-Някъде далече. От спомена, мислен за вечен, от нежността на грубите ръц ...

Там-между Небето и Земята аз може би ще те открия, ще дойда, ще приседна тихо на облак тъжен, отронил няколко сълзи за да превърне сивотата своя в искрящи, пъстри в светлината капещи дъги. В тях ли ще открия мойта синева на твоите очи? Защо остави ме? За да ти липсвам? Защо напълни вятъра със самота ...

Простена си.
И ти го знаеш.
Простен е твоят стон.
Простена е душата,
самотно счупена, ...

Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!

Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че с ...

Да! Ще продам душата си на дявола.
И ще горя в казаните на ада.
Ще мразя, ще убивам и ще коля.
И вечно ще пропадам…
Но няма да се моля! ...

Намерена е патицата дива. Намерена е болката, която в тялото , в душата ми разлива една изпълнена със мъка празнота… Намерен е един приятел, когото трябва да убиеш, Да се вградиш в миналото му като предател, от неговите мисли да се криеш, за да разбере, че болката е време, а времето е обич!

Забравям се, изгаряйки съня си с горчивия мирис на кафе. Музиката бавно прониква в догаряща свещ. Недовършена бутилка плът прокарва път в съзнанието, което губи своите очертания… Разпилявам скъсаните си нерви около теб и жарава изгаря нозете ми, защото съм сам. Мириса на кафе ме връща там , където с ...

Спряна от твоето мълчание буца заседна на гърлото… Задушавах се. Не исках да отворя очи, защото сънят, който опря в слепоочието ми беше прекрасен... Ти натисна спусъка… Остана само буцата в гърлото…

Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!

Какво са облаците, ако не извинение за Небето? Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята? Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?.... Болката ражда живот..... Ликувай Лукави- битката спечели- сред многото жени, които ме обичат не съществува тази, седнала до мен... От много имена, с които ме наричат ...

Пътеката на нашето дете - дъгата, роди се от дъжда, роди се в цветове , сияние от Светлина в Луната, от сълзи прах на земни ветрове.... “Не си отивай”-каза ти. И тръгна си сама.... Молбата ми Молитва е: Прости! Не се оттегляй в своята тъга, не ме оставяй на студената земя. След допира до твойта Свет ...

Случайна среща, след случайна поща... Случаен поглед, след случаен чат.... Изтръпнала ръка гореща- случаен ход на коня..... Мат... Размазани квадрати от черно-бялата дъска- забравени фотоси, дати запълнената празнота... Душата- мълчаливо ехо- отключила слуаен код- неясна страница от Кехо- стечени бу ...

“Обичам те”- прошепна мълчаливо от лунното мълчание така красива “Обичам те”- крещя мълчаливо в нощта, но ми отвръща мълчалива тишина... Ако те има в мен- от Лунен свят- звезди ще има в тъмното небе... Ако те има в мен-от звезден прах- душата ще заплува в твоето море. Ако те няма в мен-от Лунна сине ...

Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше сил ...

Любовта е неразбираемо нещо- идва обръща ти стомаха наопаки и уж си отива. Ама не. Не си е тръгнала. Седи в тебе, разяжда те като червей. Превръща се в пашкул от коприна и точно когато не очакваш, излита. Пеперуда, привлечена от лампата. Тогава й изгарят крилата. Тя го знае. И аз го знам. Но привлеч ...

Забрави, че ме няма, нали? Не чувстваш липсата. Само нещо те гложди. В този момент усещаш – да, вчера я нямаше миризмата на ароматното кафе, липсваха и кифлите с шоколад на таблата до леглото. Само синът питаше с кого да си играе на "да се боцкаме с рогца, като весели деца". Може би това е усещането ...

Ти май така и не разбра, че те обичам. Странно е. Да се разминаваме и едновременно с това да се желаем. Странно е. Да се чувствам като ученичка на тези години. И не мога другояче. Все още ме е страх. Неописуем страх от неизбежното. Въпреки това те искам. Нараняваш ме. И аз пак те искам. Отблъскваш м ...

Тя
Не ме търси сред хората, в шепота на думите и смеха на децата. Аз съм другаде - между Небето и Земята. Земята е люлката на моята душа и дъгата, която целува .Морето е пътят, по който можеш да стигнеш до мене. Ще те чакам. Ела. Ти не можеш да чуеш посланията на Небето. Шумът на дъждовните капки за ...

Една нощ превърна пълнолунието в пролетен вятър, който заблъска прозорците. Сгушени в малката стая, не знаеха дали този дим от цигари, плуващ на слоеве между тях прави разговора им толкова откровен или чашата шампанско, която споделяха заедно. Спомени и моменти изплуваха един след друг. Не беше стра ...