Кожа

 Зъъъъъъъъър!
    -Ало, тук Министерството по Главите и Тяхното Рязане. Какво мога да направя за вас?
    -Амиии... обаждам се за една глава... Бих желал да я отрежете...
    -Ей, малкия, тоя телефон не е за игра. Веднага затваряй, моето момче, че едни батковци с пистолети ще дойдат да ти вземат играчките.
    Уплашено, хлапето разбира се трясва телефона.
    -Кой беше?
    -А, никой... просто някакво момченце пак се опитва да поръча махане на главата я на тати, я на мама, я на някой друг роднина. Хлапета! Не знаеш какво им се върти в главата. Онзи ден пак се обаждаха две- три деца... ама едно след друго. Бяха се наговорили де. Ама са хитри! Не се издават. Като ги питаш на колко са години и веднага казват, че са на 18. И аз си имам един такъв разбойник у нас...
    -Хм, да... сигурен съм... Какво става с оня там професор... как му беше...?
    -Нямам представа. Беше някакво глупаво име... Все едно де, пише го в молбата.
    -Хубаво. Иначе защо искат да му изрежем главата?
    -Целия този случай около него е много неясен. Първо казват, че бил извършил три убийства- двама мъже и една жена. След това викат, че е обвинен в серия кражби... Сега пък версията е, че продавал кокаин на малолетни. Всичко това обаче са пълни глупости... То е абсолютно ясно, че е заради кожата. Кожи като неговата не се намират лесно. Даже казват, че са останали още само шестима като него. А му обещаваха от правителството закрила и т.н. Дрън- дрън!
    -Да бе! Той въобще не трябваше да им вярва... Ама пък какво да направи и той? С тая хубава кожа... Виждал ли си го отблизо?
    -Не, само на снимки. Наистина ли е толкова...
    -О, да! Прекрасна е... Само да я видиш и ще ти се доще сам да му я свалиш от гърба.
    -Чак пък толкова, невярвам.
    -По добре да повярваш. Когато се срещнахме с него той не си носеше предпазните ръкавици... нали разбираш, тея дето са за да пазят кожата му от слънце. Бяха му наредили да ги носи, че когато умре, кожата му да не прилича на парцал. Но той отказваше да ги носи... инат! Та, значи, той не беше с ръкавиците и като си стискахме ръце просто не исках да го пусна. Разбираш ли?
    -Уау, наистина трябва да е хубава... ВЛЕЕЕЗ!
    -Добър ден, добър ден. Професорът е тук, сещате се де, оня с глупавото име... Решено е вече- ще трябва още днес да му се премахне главата... всички знаем защо... Но това не сте го чули.
    -Да, да разбира се. Ей сега идваме. Нямам търпение да се запозная с него...