Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
20.6K результатов
* * *
🇧🇬
Ето я отново пръска светлина
най - прекрасното и тъжно същество на таз Земя,
до болка тя позната феята на мрака.
Под издъхнала върба седи,
попива жадно мъката със сините очи ...
Когато бурята е само спомен,
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо - ...
Животописът вече значи смъртослов.
Ужасно е да се разкажеш.
Защото никога не сме се случвали,
защото не живеем сребърната нишка.
И този дух, за който казват, че ни свързва, ...
Вселената разкъсана на микрочасти
в която липсва уж понятието вчера
покълналата моя обич ще опита
в огромната галактика да те намери.
Като звезда в небитието грейнала, ...
Как едно малко момиченце се превръща в малка жена...
🇧🇬
....На Дени /сестричката ми/ с много обич.
И на всички жени, които се борят
и запазват някъде облика на малките момиченца....
Когато - тогава...
Безмилостно те смачка горчивата, натрапчива миризма на града и те удря слузестото тяло на разложението в крайния квартал, когато правиш дълбок поклон на ня ...
По улиците празни, всъщност пълни с хора,
внезапно спрях за миг от погледа неволен.
Бе тих сред шумната компония на масата,
душевно свит, потиснал всичките желания.
Погледах те. Ти беше интересен, странен, ...
Студено е, но няма кой да сгрее
ръцете ми премръзнали в нощта.
Студено е, но няма кой да сгрее
сълзите ми изплакани в ноща.
Студено е, но няма кой да сгрее ...
Стомахът ми на топка се е свил,сърцето иска да заспи.
Това животът е за мене, когато ти до мен не си.
Душата пълна е със радост, сърцето лудичко тупти.
Това животът е за мене, когато ти до мене си.
Съзнанието не иска да повярва.И тялото дори. ...
Годината е…Едва ли тя е най-важното нещо.
За миг градската шумотевица бе прорязана от един остър звук. Раздрънканият въздушен макробус наби спирачки, отби пътя си от въздушния коридор и започна да се снишава. Портативните ескалатори се разгънаха и вратите се отвориха със скърцане и трясък. Сивата тъ ...
Годината е…(едва ли тя е най-важното нещо!). Текущата история се подготвя, за да бъде оставена като исторически документ - наследство за бъдните поколения. Ако нещата в нашето човешко общество продължават да вървят към своя безотказен, стремителен и светкавичен крах, то този документ наистина ще бъд ...
В надсмъртен пристъп на умора предрожденна
връхлита ме отново мракът на пророка
и в свойта бясна черножлъчна изнемога
ще смъкна булото на жалката вселена:
в свестта ми черна - черна пропаст. ...
Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки, зелени очи
крачи снега, но не оставя следи.
По бяло лице капят росни сълзи, ...
Честита нова година! И какво от това? Всеки пожелава ти щастие, но не става точно така! Защо всеки наивник толкова глупаво вярва, че новата година носи любов? Че чудеса някъде ставали, но къде точно никой не знае и до сега? Не вярвам във глупави думи! Не вярвам във плоски лъжи! Новата година наистин ...
В онази тиха нощ аз бях до теб. А ти дали ме искаше? А колко нощи била съм до теб. И колко пъти съм събирала разбитата ти душа от къде ли не -от последната ти чаша, от последния ти поглед?... И колко пъти аз казвах, че е за последно? И колко пъти бягах от теб?...
И как сега да кажа – обърках се тога ...
В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.
Едни се раждат за главната роля, ...
Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона. ...