Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
20,6 результатов
Соня 🇧🇬
Соня бих нарекъл аз сега
най ярката звезда на небосвода,
със своята неземна красота
пленяваш мъжката природа.
С божествената прелест, тъй сияйна ...
най ярката звезда на небосвода,
със своята неземна красота
пленяваш мъжката природа.
С божествената прелест, тъй сияйна ...
183
4
Коледно 🇧🇬
Нощта е къса като дъх и дълга като вик – жена, която трудно ражда ден. Пламък пробляснал над вода: единствен, невидим, свещен. Неподвижна звезда. Не отминава нищо родено във Дух. Не се и повтаря. Кръговратът е счупен – след живота идва живот. Смърт няма. О, майко – раждай! Глас божи над мрака: “ род ...
182
4
Може би 🇧🇬
Може би някой ден ще разбереш
какво съм искала.
Може би някой ден ще разбереш защо.
Може би никой никога няма да разбере.
Може би никой до мен няма да спре. ...
какво съм искала.
Може би някой ден ще разбереш защо.
Може би никой никога няма да разбере.
Може би никой до мен няма да спре. ...
171
Из дневника на един 🇧🇬
Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
229
10
* * * 🇧🇬
И слепецът пресече улицата хванал ръката на дребно червенокосо момиче. Той носеше обемиста тетрадка с твърди, изтъркани корици. Тази приличаща на парцал тетрадка носеше в себе си спомени, носеше една човешка съдба - съдбата на този слепец. Някога той виждаше. Беше фотограф и хората казваха за него, ...
238
8
Размисли за смъртта 🇧🇬
В гората беше тихо. Нямаше дори вятър, който да разклати клоните на дърветата, така че размислите на Алфред не бяха нарушени дори от шепота на листата. Дърветата растяха близо едно до друго и в сумрака на отиващия си ден хвърляха зловещи сенки върху покритата с кафяви листи земя. Небето беше обагрен ...
328
16
Огледалото на Изидора 🇧🇬
Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
162
10
Очите на Сибил 🇧🇬
Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...
172
14