Утро
Във алабастровата шия на безкрая
откривам древно бисерно предание
което бях изгубила по пътя
в минути на желано нежелание...
Където безлимитното вълшебство
на времето, на тебе, на пространството
ме връща тихо в ранното ми детство,
припомняйки любими очертания....
Домът ми бавно буди се във утрото
със мирис на погача, мед и мляко.
Атлазено намята шала мудно
попивайки на слънцето от златото.
Луната мраморно застинала на кея
на ехото далечно уж помахва
с очи разплискала морето тлеещо.
Гримирала чаровно камънака.
Домът се буди. Тихият му ритъм
изпълва ме отново с непокорство.
Готова съм по пътя си да литна.
загърбила поредното притворство.
Да бъда бяла, някак привечерно.
И дневно да си бъда неспокойна.
Сърцето бие във гърдите нервно
извайващо ме дива и нестройна.
А боговете сънено неверни
в зениците ми светли се оглеждат.
Усмихват ми се дяволите черни
и тихо светлината ми отреждат.
откривам древно бисерно предание
което бях изгубила по пътя
в минути на желано нежелание...
Където безлимитното вълшебство
на времето, на тебе, на пространството
ме връща тихо в ранното ми детство,
припомняйки любими очертания....
Домът ми бавно буди се във утрото
със мирис на погача, мед и мляко.
Атлазено намята шала мудно
попивайки на слънцето от златото.
Луната мраморно застинала на кея
на ехото далечно уж помахва
с очи разплискала морето тлеещо.
Гримирала чаровно камънака.
Домът се буди. Тихият му ритъм
изпълва ме отново с непокорство.
Готова съм по пътя си да литна.
загърбила поредното притворство.
Да бъда бяла, някак привечерно.
И дневно да си бъда неспокойна.
Сърцето бие във гърдите нервно
извайващо ме дива и нестройна.
А боговете сънено неверни
в зениците ми светли се оглеждат.
Усмихват ми се дяволите черни
и тихо светлината ми отреждат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Господинова Все права защищены
