Сянка
Обичам те! Ти знаеш...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.
Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.
То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.
Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.
Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.
То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.
Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Далия Все права защищены
Ние поетите си приличаме, всички имаме лесно раними души, но те ни дават и много сила...за мен творенето е цяло щастие!
