Сянка
Обичам те! Ти знаеш...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.
Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.
То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.
Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.
Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.
То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.
Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
Ние поетите си приличаме, всички имаме лесно раними души, но те ни дават и много сила...за мен творенето е цяло щастие!
