Далия (Далия) Далия (Далия)
28
Dec 21, 2004, 9:29 AM

Сянка

  Poetry
214 0 10
                            Обичам те! Ти знаеш...

Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.

Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.

То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.

Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • galentina (Галина Златева)
    galentina (Галина Златева)
    "...Аз съм тук, но съм само присъствие,
    а душата ми с тебе е някъде...
    ...Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
    Да избягам? Не усещам краката си...
    ...Чувствам само безкрайна умора
    от убийствено дългото скитане..."
    Невероятно е! Усетих го истински, защото съм го изпитвала!Ние поетите си приличаме, всички имаме лесно раними души, но те ни дават и много сила...за мен творенето е цяло щастие!
  • dara33 (Лили Спасова)
    dara33 (Лили Спасова)
    до болка познато...усещане
    стиха ти ми хареса много
  • Далия (Далия)
    Далия (Далия)
    A аз намирам нови приятели. Благодаря ви!
  • Далия (Далия)
    Далия (Далия)
    Знаеш ли, казваш, че усещането ти е до болка познато. Странното е, че аз бих могла да кажа същото, когато чета твои неща. Абсолютно същото! Особено "Из дневника на един...". Благодаря ти за добрите думи. И продължавай да пишеш, защото ми харесва да те чета
  • sinner (Кая)
    sinner (Кая)
    Още някой, който ще чета за напред! Поздрави!