Картини от цветни предмети
прорязват съзнанието ми:
И пак ми е сиво и мрачно.
Прозявам се, сякаш
ще глътна сърцето на въздуха. ...

Заради усмивката
на сутринта те мразя,
заради дъха на мента също,
който нося даже
в пазвите си скрит към вкъщи. ...

Докосна ме със тихи устни запърви път през вечерта. А беше зима, но защо ли вкусих уханието пролетно на любовта. Прокрадваше се тихо пак живота, започваше полека да цъфти. Прегърнах те и сгуших си душата, в очите ти се приютих. Притворих се, целунах те набързо, покрих се, беше паднала нощта, сърцето ...

Северната звезда винаги ме води,
Където зимното небе е сиво.
И аз очаквам слънцето,
когато всички са едно.
Аз няма да ви предам. ...

Когато вечер с нетърпение затворя умората от сивия ми ден и с тебе мълчаливо заговоря, усещам те неотделимо в мен. Когато мисълта ми с теб се слее, прозирам бъдещето с нас. А синьото на твоите очи зарее потъвам в сънен, късен час. Когато изгрева на утре ме събужда, аз още чувствам твоя плам. От ласк ...

Черни цветя се промъкват в съня ми и рисуват сенките на моя страх. Черни цветя растат сред спомените ми в черно превръщат всеки друг цвят. Черни цветя вият стъбла в чуден танц и оплитат мислите ми в черна въртележка Черни цветя шепнат за черна страна и драскат с бодли по душата ми нещо.

Спотайваш се зад тъмен ъгъл пак, прегърнал взора с две очи. Приплъзва се към тебе черен мрак, сърцето в луда надпревара как бучи. И ти видя ли моята душа. Смирена,свита и накуцваща, безшумно лазейки в нощта, невидима решила,че е тя. Видя ли ти, как времето за нея спря. Пророни капчица,изсъхнала сълз ...

Можеш да бъдеш добре и самотен, сгушен далеч от прахта, от хорския говор,от немотия, от злоба човешка и суета. Да потънеш в избелелия, купен на старо диван, да поемеш дъх в уверения, че в живота за нещо и ти си избран. Но когато във въздуха лепнат и не падат думи-сълзи, а си сам и стените не шепнат, ...

Мъжки силует през реката минаваше, хладни талази умора отмиваха, скулптура нежна на рамо не шаваше, красотата й вечна сили наливаше. Така през годините майстора раждаше все нови различни жени- ниски,високи,красиви,особени, но с истински предани живи очи. Дали е легенда, не знам,но с очакване изложба ...

Кафето вдига пара на ръба зад вестника, от вчера изоставен. Обяд е вече-аз не ставам за днешен вестник,сигурно разграбен е. Така не станах,когато чух гласа й- вълшебство от птиче гърло се изливаше. Стоях и слушах,но не приех я в мен, днес песента й тъжна в мен надига се. Пропуснах ли момента?Изтърва ...

Години изтекоха, моят часовник спря на момента, когато си тръгна. Беше добър, мил,нежен, /къщовник?!/, но от спомени жълти нищо аз не изтръгвам, от душата-буренясала градина, която изостави ти фатално и така година след година ветровете брулеха брутално живота мой и цветната картина /любовна/ сви се ...

Заблестя. Капчиците вода се стекоха по мръсния прозорец. Терасата все още не се е срутила под тежестта на изостаналите стъпки. През пердето се вижда облизаното игрище. Топъл дъжд. Вече го няма. Скочи от терасата. Заблестя. Самота...

Гледам те в очите и откачам!
Пипам ти косата и подлудявам!
А когато те целувам изгарям!
Какво ли е всичко това...
дали те обичам..мисля,че да! ...

От сълзите ти ще направя океан в който ще отмия аз твоята тъга.Ще оставя на брега само теб и любовта.Не си отивай,не ме оставяй,не искам пак да съм сама.Искам с теб да извървя целия път на любовта.За тебе съм готова да направя всичко,дори и да умра.Сърцето ми докрай ще бъде твое ,дори да минат веков ...

Светлина обвива твоето лице,
докосват го моите ръце,
тупти от обич твоето сърце,
лети от радост дyшата ми като перце,
И свети тази светлина ...

Тъмнина Цветята весело цъвтяха, птиците летяха в небесни висини и тревите смеличко растяха, но гръм внезапен всичко заслепи... Почувствах нещо странно в своята душа и без да искам затворих очите си, попаднах в свят от безкрайна тъмнина, който превземаше дните ми... Този свят стана моя съдба и в него ...

Сънуваш, по-лека си от въздуха
и нищо няма смисъл в кулата на радостта,
освен да бъдеш окрилена
и да се слееш с обичта.
Една ръка през облаците влиза ...

Talk to me softly
There\'s something in your eyes
Don\'t hang your head in sorrow
And please don\'t cry
I know how you feel inside I\'ve ...

* * * Уби бурята зла всички надежди... В черна гробница - мойта душа погреба всички копнежи Зимна вечер - мрак и самота няма помен от мечти Донесе нощната пустота снежинките бели - мойте сълзи Една искра все още там тлели, останала от любовта от миналите топли дни Но не ще угасне тя не ще позволи от ...

Охлаждането на сезона факт е, не носим вече леко поведение, разтворили мухлясалите лакти навличаме се с нетърпение. Да не измръзнем, да не легнем на вечно искаща кушетка, болката да не пристегнем, за да я скрием под наметка. Безверни сме, но ваксинираме уклончиво към зло съзнание, треперим да не про ...

търся те в мрака непрогледен, бродя във безкрая, ала всеки опит оказва се подледен, всичко свършва в празната ми стая. водя се от пеперлива болка изпълнила докрай моите очи, посягам към нежната ти сянка, но всичко изпълва се от дим- уви. чувствам само топлата милувка и гласът от празнотата, проблясв ...

Останах сама... Без бодли, без храна, без вода.. Останах самотен кактус, чакащ смъртта. Дано да дойде по-бързо! Макар че едва ли има желание да бие път през пустинята...

Изсъхна цветето, уж гледано. Плевелите бяха цел. Отровата не бе премерена и всичко стана бързо. Домъчня ми- за красотата зелена, за закачката с новия ден. Заради теб домъчня ми. Цветето е вместо мен.

Любовта май я няма.
Внушение.
Измама.
Видение.
Няма я. ...

На никого по пътя си житейски,
не съм го казвала, облечена в искреност.
Минавайки по улици,спирайки на гари,
аз всички съм ги мислела
за дяволски продажни. ...

Къде да те търся, в кой свят да отида..
Къде да спра своите уморени очи?!
Когато тялото мое в съня тежък навлиза
виждам те близо, усещам дъха ти дори.
Разплетох коси, рязах тяхното злато, ...

Изгорях..А беше приятелство.
Сутрин му махах с ръка.
Бързах да срещна очите му,
да бъда първият лъч за деня.
Отварях широко вратите, ...

Тихичко простенват ръцете ми,
няма вече кого да прегръщат.
Раздра като хартия сърцето ми,
но време назад се не връща.
А сълзите вече няма да капят, ...

Нещо във сърцето затуптяло, нещо нежно вътрешно гори, нещо във очите заблестяло, нещо огнено във мен пламти. Чувствам призива му шепнещ, чувствам шепот закачлив, чувствам огъня във мене тлеещ, чувствам лудо повика ти див. Но какво си ти бездънна яма, къде отпращаш погледа ми сив, защо към тебе гледа ...

Кураж в препоръката препратен
е като стъклена солница.
Желанието в неволя е обляно
и чупи се частица по частица.
В отраженията набрали скорост ...

The Final Countdown
We\'re leaving together,
But still it\'s farewell
And maybe we\'ll come back,
To earth, who can tell? ...

Във тишината на нощта всред позадрямалото време, една е будна мисълта и във щастлива болка стене. Видение, окъпано в роса с уста, безмълвно зажаднели, изгарящ поглед, целия в тъга, ръце протегнати и закопнели. И призрака, тъй бледен и красив поисках жадно аз да уловя, да бе поне той малко жив и да н ...

Поспри и замълчи
Да!
Днес, сега
и само тук съм аз
Мъничката ти загадка ...

Нагорещени релсите безмълвни
разнасят хорските товари.
Поучукан влакът-мълния
последни силици запали.
Останало му само името- ...

След съня е като сън
будна съм, едва поглеждам.
Още мисля си, че съм
в здраво изтъкана мрежа.
И ръцете-пипала ...

Поднесена-течението ме движи
и монотонно си бълбука-
една зарязана от грижи
дълбока, тежка скука.
От мързела без страх отнела ...

Изтъняло доверието каза,
че не му отива да бъде съмнително,
излезе на показ с усмивка,
за да го приемат положително.
Никой с внимание слабо ...

Валеше дъжд.Капките падаха с трудно долавящ се от ухото трясък.Стъклото се запоти.Дърветата шептяха от другата му страна.
Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачн ...

...Събудих се погледнах в тъмнината, учудих се, че никои не видях , но светлина от пръста на ръката просветна странно,бавно... и замря. Тогава аз си спомних всичко, избистри се съзнанието, стана чисто, и дори след цялата печал, сълзи, тъга моя разум се превърна в светлина! И започна всичко от начало ...