Тъмнина

Тъмнина Цветята весело цъвтяха, птиците летяха в небесни висини и тревите смеличко растяха, но гръм внезапен всичко заслепи... Почувствах нещо странно в своята душа и без да искам затворих очите си, попаднах в свят от безкрайна тъмнина, който превземаше дните ми... Този свят стана моя съдба и в него завинаги аз ще живея, сама на тази тъмна земя - за капчица любов аз милея... Да виждам със очите си не мога, но с душата си усещам всеки зов! Аз съм като всички хора, аз имам право на живот! На всички слепи хора! Уважавайте ги!!!