* * *
Един път догаря свещта ми студена.
Един, но достатъчно ясен и тих.
И малка светулка във восък родена,
облича душата си в този мой стих.
Изпращайки себе си с вест при зората
разказва за майка си - тихата свещ,
единствена, търсеща брод в небесата,
едничка сълзичка във поглед зловещ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
