22 мар. 2006 г., 20:55

* * *

158 0 6

Отнесе вихър пепелта от рози,
сълзи от огън раждат самота,
сърцето мъката отрови,
облаците тръпнат във тъма.

Балада пее водопадът,
сатен се дипли на вълни
и замъкът ми от мечти запада,
изпиващ сребърни лъчи.

Луната тъжно се оглежда,
брои изгаснали звезди,
безследно вятърът изчезва,
лутайки се в нечии коси.

Във езерото хладно,черно
щом пясъкът ронлив заспи
виждам те с очи блестящи нежно,
преливащи от влюбени искри.

Заспивам ,пазеща в сърцето
звука от твоя топъл глас,
сливам длани със небето-
до мен си ти,до теб съм аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • само ще помоля този който систематично пиеше четворки на моите стихове да ми пише и защо получавам такава оценка за да знам къде бъркам...мисля че е справедливо

    Това че оценката стана 2 беше меко казано забавно
  • Прекрасен стих!!!Браво!!!Много ми харесва!
  • ами не знам кой ти пише четворки, но това е едно от най-добрите неща, които съм чел и заслужава шестица
  • само ще помоля този който систематично пиеше четворки на моите стихове да ми пише и защо получавам такава оценка за да знам къде бъркам...мисля че е справедливо

    Това че оценката стана 2 беше меко казано забавно
  • Прекрасен стих!!!Браво!!!Много ми харесва!