* * *

Да скърцам със зъби привикнах не откликвам на зло и беда, чувство добро, леко отритнах, стига да не е в моя вреда. Паднах, станах – напред и напред, а Яворовата любов не чувствам. И все така – от соаре, на соаре – с главоболие и студ закусвам. Труд и знание – така ме учиха и аз им вярвах... по-преди, но тук нещата се закучиха по пясъка всъщност няма следи. И миг за миг прелитам един (не беше), друг ли трети... без да искам залитам и падам сред цветни тапети.