* * *
Да скърцам със зъби привикнах
не откликвам на зло и беда
чувство, добро леко отритнах
стига да не е в моя вреда.
Паднах, станах – напред и напред,
а Яворовата любов не чувствам.
И все така – от соаре, на соаре –
с главоболие и студ закусвам.
Труд и знание – така ме учиха
и аз им вярвах... по-преди,
но тук нещата се закучиха
по пясъка всъщност няма следи.
И миг за миг прелитам
един (не беше), друг ли трети...
без да искам залитам
и падам сред цветни тапети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Тодорова Все права защищены
