* * *
Искам с мрака да се слея,
да изчезна на мига.
С мътъвците аз да пея на тъгата песента.
Не искам вече да живея,
смърт, ела ме посети
и твойта песен ще запея,
само ме вземи.
Едно едничко нещо ми остана,
един човечец,който ме крепи.
Лекува с нежен поглед мойта рана
рана, която бавно ме мори.
Но с него ще се срещнем в Ада
там отивам аз - далеч от тук.
Животът ми вече пропада -
уви, превърнех се в боклук!!!
да изчезна на мига.
С мътъвците аз да пея на тъгата песента.
Не искам вече да живея,
смърт, ела ме посети
и твойта песен ще запея,
само ме вземи.
Едно едничко нещо ми остана,
един човечец,който ме крепи.
Лекува с нежен поглед мойта рана
рана, която бавно ме мори.
Но с него ще се срещнем в Ада
там отивам аз - далеч от тук.
Животът ми вече пропада -
уви, превърнех се в боклук!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Филипова Все права защищены
